Още един посланически скандал – този път с бившия посланик на България във Финландия

Скандалът с отзования преди няколко дни посланик на България във Финландия поставя за пореден път два важни и свързани един с друг въпроси:

За професионализма и за политическите компромиси.

В епохата на Живковото управление изпращането на едно лице като ръководител на българско дипломатическо представителство зад граница беше или опит въпросната личност да бъде временно отдалечена от партийните кулоари, или вид благодарност. В тези случаи, разбира се, не можеше и дума да става за професионализъм и за адекватна подготовка. Подобни примери свеждаха посланическото място до разменна монета разигравана върху непрозрачната плоскост на задкулисни договорености.

След 10 ноември 1989 година в резултат на спонтанното желание да се отдалечим максимално бързо от предишния режим беше извършена огромна подмяна на дипломатическите кадри без кадровите промени да бъдат анализирани от гледна точка на подготвеността и адекватността на всеки един от работещите в Министерството на външните работи и неговите поделения в чужбина. Кой да напусне и кой да постъпи се оказа въпрос на шанс, на етика, на лакти, на протекции, на натиск, на дребни отмъщения и на партийни чадъри.

Макар че за част от потърпевшите това беше драматична промяна, която разтърси личните им съдби, би могло да се каже, че подобни трусове в периоди на политическа трансформация не са български патент; случвали са се и в други държави и най-вероятно пак ще се случват.

От тогава обаче минаха 17 години. През всичкото това време най-трудно си пробиваше път идеята за ясни правила и критерии при издигането на кадрите във всички обществени сектори и особено в дипломацията. През всичките тези години най-много политически компромиси бяха извършени именно във външното ни ведомство. Случайни хора бяха назначавани на работа в посолствата; мисиите се напълниха с протежета; посланици, които не знаят добре дори български, а какво да кажем за чужд език, връчваха акредитивните си писма тук и там; някои се върнаха, мнозина останаха; някои се справиха, мнозина се провалиха. Проваляйки себе си обаче, те провалят и държавата, и усилията на десетки хора, поставени по стечение на обстоятелствата по-долу в дипломатическата пирамида.

Във фолклора на министерството на външните работи се разнасят много истории за самозабравили се люде, които – далече от всякакъв контрол – са си позволявали позорящи държавата деяния – от финансово, от морално, от протоколно, от политическо, от етическо естество. Част от историите за съжаление достигат до ръководството на Външно министерство – през чуждата преса. Такъв е случаят с бившия посланик във Финландия, който е бил разследван от финландските власти за продажба на алкохол още преди българските началници на Цачевски да вземат мерки за неговото отзоваване.

Бившият посланик в Германия, вече бившият посланик във Финландия, един от бившите посланици в Ню Йорк, един от бившите посланици в Кипър, един от бившите посланици в Атина... все назначени след 89-та година, както и редица други, които попадат в този списък – са нерадостни примери за политическите компромиси, които се плащат скъпо и се помнят дълго. В този контекст не е излишно да повторим отново, че ако не бъде преразгледано решението за назнаачението на все още невръчилия акредитивните си писма посланик в Каязахстан, позорящите страната ни дипломатически недоразуменияа най- вероятно ще се увеличат с още едно...