Опасната мечта за още по-ислямска Турция

Председателят на турския парламент Исмаил Кахраман даде тон за песен, а ехото отекна силно не само в Турция, но и в цяла Европа. Неговите думи, че Турция се нуждае от ислямска конституция, понеже е мюсюлманска страна, подхранват съмненията на всички онези, които подозират, че партията на президента Ердоган преследва таен план за ислямизация на Турция.

Острите реакции на казаното от Кахраман не закъсняха и дават надежда, че секуларизмът все пак няма да бъде изваден от турската конституция. Всички опозиционни партии отхвърлиха с възмущение идеята. Дори някои водещи членове на управляващата Партия на справедливостта и развитието се дистанцираха от предложението на Кахраман. А това означава, че поне на този етап не може да се събере необходимото мнозинство за приемане на ислямска конституция.

Какво ще реши Ердоган?

Въпреки това трябва да сме нащрек. Включително защото Кахраман е близък довереник на президента Ердоган. Развоят на дебата оттук нататък ще зависи изцяло от реакцията на Ердоган, който като държавен глава взима отношение по всички въпроси. Ако президентът се дистанцира от Кахраман, вълненията ще утихнат и темата бързо ще потъне в забрава. Но ако си замълчи, вътрешнополитическият дебат в страната ще бъде доминиран вече не от кюрдския конфликт, а именно от битката за новата конституция и за бъдещето на Турция.

Но защо Кахраман излезе с това предложениие точно сега? Един от възможните му мотиви е да отслаби правителството на премиера Давутоглу. Защото от ден на ден отношенията между Ердоган и неговото политическо протеже Давутоглу се обтягат все повече. Докато Ердоган е зает с разширяването на своята власт, Давутоглу се опитва да вдигне популярността си чрез поддържане на добри отношения с ЕС. В този смисъл дебатът за мястото на исляма в турската конституция определено вреди на Давутоглу. Защото идеята за ислямска конституция поставя под въпрос един от основните принципи на Европа - секуларизма.

Този път не води към Европа

И още нещо: друг основен принцип на Европа е религиозната свобода. Европейският съд по правата на човека обвини наскоро Турция, че дискриминира алевитите и по този начин нарушава именно свободата на вероизповеданието.

Казано накратко: пътят, по който е поела Турция, определено не води към Европа.

Райнер Херман, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main