Как народът стана глутница, а Борисов – добрият пастир

Чували ли сте за партията "Национален фронт за спасение на овчаря Борисов"? След скандалното изказване на депутата Валентин Касабов (НФСБ) изглежда, че по-прилича на формацията, изпратила го в парламента, да се нарича тъкмо така. Като достоен продължител на иначе неподражаемия стил на председателя Валери Симеонов, в понеделник г-н Касабов сравни протестиращите със „стадо, което се е взело за глутница”. Министър-председателят Борисов пък бил „овчарят-собственик”, когото г-н Касабов призова да „размаха тоягата, за да прибере стадото”. 

За "овчаря" и "глутницата"

И с невъоръжено око се вижда, че г-н Касабов не познава дори азбуката на демократичния конституционализъм. Разбира се, депутатът от НФСБ и неговите колеги в управлението няма как да са доволни от това, че български граждани искат да ги изгонят от коридорите на властта. Но това не му дава никакво основание, никакво право да ги нарича „стадо” и „глутница”. Да не говорим, че не става дума за „100-200-300 човека” (както твърди той), а за близо 60% от пълнолетните българи, които подкрепят протестите и искат оставката на кабинета. Но явно за г-н Касабов – ако все пак се осмелим да анализираме полета на мисълта му – българските граждани изобщо (без значение дали протестират или не) са си стадо; просто някои от тях са се самозабравили и нагло влезли в ролята на глутница, която смущава покоя на добрия пастир.

Трябва ли да припомняме, че в една демократична държава властта произтича от суверена (народа)? Да кажем също, специално за г-н Касабов, че депутатите, министрите, включително министър-председателят са само представители на суверена, а не пъдари, овчари, надзиратели или фелдфебели. Етимологията на „министър” е от латинската дума за „слуга” (minister, която пък произхожда от minus – „по-малко”), а в основата на „депутат” (в българския думата вероятно е дошла от руски), все пак стои латинския глагол puto, putare („мисля, разсъждавам”). Депутатите са избрани представители на суверена – deputatio означава „делегиране, упълномощаване” – които обмислят, разискват важни държавни дела в законодателния орган.

Дали мисловната дейност е най-силната страна на българските парламентаристи или не, по-добре да не коментираме. Фактът е, че думите на г-н Касабов, или този „начин на разсъждение” не са особена изненада. Не е тайна също, че днес много от българските парламентаристи, а и представителите на политическия елит изобщо, като че се намират на равнището на каменната ера. Не, тогава не е имало парламенти, но пък именно този времеви период, според анимационната класика „Семейство Флинтстоун”, е обитаван от недодялани, трагикомични герои като Барни Ръбъл."

От "Да дойдат танковете“ до "Да дойде овчарят“

Тревожното е, че парламентаристи като г-н Касабов се „трудят” върху българските закони, а сега са запретнали ръкави да правят и нова конституция. За момента тъкмо НФСБ са единствените, които заявиха, че ще подкрепят инициативата на ГЕРБ. От ВМРО изразиха принципно съгласие, но окончателното им решение предстои; те имат свои предложения, на които държат, като особено куриозно звучи идеята им „държавата да има роля при утвърждаването на националната идентичност”.

Изказването на г-н Касабов ни връща точно 30 години назад в миналото. През 1990 президентът Младенов подаде оставка, заради думите му „да дойдат танковете”. Сега фразата звучи така: „Да дойде овчарят” („за да размаха тоягата и строи стадото”). Пита се, научихме ли нещо за три десетилетия „демокрация”? Ако след този скандал г-н Касабов остане депутат, отговорът явно е отрицателен.