Не е важно, как управляваш, а какво говориш

Младоликият Дмитрий Медведев обича да говори за демокрацията, за това, че свободата е нещо по-добро от несвободата, а корупцията е зло. Думите му се възприемат добре от неговите сънародници, които се надяват, че страната им върви напред. Защото все пак - и това е успокояващо за повечето руснаци - зад кулисите стои един човек като Владимир Путин, на чиято твърда десница на джудист те вярват повече, отколкото на своя президент.

Либералните пози - адресирани към чужбина

При това те не се притесняват особено от факта, че добронамерените декларации на Медведев не се осъществяват едно към едно от Путин. Опитният руски гражданин разбира инстинктивно, че подобни приказки са предназначени главно за чужбина. Докато съществува постигнатото макар и скромно благосъстояние, повечето не се интересуват от идеални ценности.

Впрочем либералните изявления на Медведев се посрещат добре и на Запад, където също е в сила принципът надежда. Там са доволни, че Кремъл е във властта на един либерален дух, който бавно, но сигурно води Русия към морето на демокрацията и гражданското общество.

Несвобода, корупция, цензура

Само че две години след идването на Медведев на власт в действителността не се забелязва нищо подобно. Нещо повече: в последния отчет на правозащитната организация "Фрийдъм Хаус" се дава много лоша оценка на страната. При управлението на Путин и Медведев е била накърнена независимостта на медиите и на правосъдната система. Противно на уверенията на руското ръководство "Фрийдъм Хаус" констатира провал на борбата срещу корупцията, засилване на натиска върху фирми и предприятия. През 2009 жертва на поръчкови убийства са станали 14 правозащитници.

В такива моменти обикновено се изтъква факторът време. Естествено, че огромната Русия се нуждае от време за да се развие, за да осъществи необходимите реформи. Но освен време за това е необходима още повече и политическа воля. А такава не се забелязва в днешна Русия. Напредъкът в Русия и бившите съветски републики ще стане реалност само след извършването на дълбоки демократични реформи, като предпоставка за една силна в икономическо отношение страна.