1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Москва и идеята за Третия Рим

Г. Дерменджиев (АГ, ДПА, ЗЦ, ДР)30 април 2014

Идеята за Москва като Трети Рим се заражда през XVI век. Тя се развива успоредно с повратите в руската история и се превръща в официална идеология и нападателно оръжие в империалистичната политика на Русия.

https://p.dw.com/p/1Bqjr
Снимка: Fotolia/A. Klementiev

През 1453 Османската империя превзема Константинопол. Няколко години по-късно Византия вече не съществува. В европейската история е отворена нова глава. Почти по същото време далеч на север в Москва се поставят основите на руското самодържавие. Великият княз на Московското княжество Иван III, който е смятан за една от възловите фигури в руската история, разширява близо четири пъти територията на княжеството и започва процес на централизация на властта. Той заимства от Византия автократичния модел на управление, приема византийските дворцови церемонии и включва в герба двуглавия орел на Източната римска империя. Иван III предприема и още един важен държавнически ход - жени се за племенницата на последния византийски император Константин XI Палеолог. Израсналата в папския двор София Палеологина му подсигурява Папската държава като съюзник и издига авторитета на Московското княжество. Така със своята политика на приемственост от Византия Иван III полага основите за развитие на една мощна евразийска империя.

Москва като "последно убежище за чистото православие"

С последователното укрепване на северното княжество, през XVI век се заражда и идеята за Москва като Трети Рим. Тази метафора се приписва на монаха Филотей, за когото някои историци смятат, че е княз Андрей Курбски – един от доверените хора на първия цар на Русия Иван IV. В зародиша си идеята има предвид най-вече едно трагично и апокалиптично предзнаменование. Според православието, Унията между Православната и Католическата църква, сключена през 1439 на Фераро-Флорентинския събор, става една от основните причини за залеза както на Рим, така и на Константинопол. С други думи, Москва се превръща в последно убежище за чистото православие. "Първите два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има" гласят думите на Филотей, чието послание е насочено главно към съхраняването на правата вяра. То трябва да предпази руските владетели от изкушенията, идващи отвън, в противен случай упадъкът би бил неизбежен.

Russland Kirill Patriarch mit Kreuz
Руският патриарх КирилСнимка: dapd

С времето обаче идеята за Москва като Трети Рим се превръща в официална идеология и нападателно оръжие в империалистичната политика на Русия. Дори след като Петър I мести столицата в Санкт Петербург, дори след края на царска Русия, идеята за Третия Рим ще продължи да се развива успоредно с повратите в руската история.

Възход на идеята

Особено благодатна почва идеята за Трети Рим намира в имперските интереси на Русия от ХVIII век. Тогава Русия ясно повдига въпроса за правата си върху Византийското наследство. В търсене на достъп до топлите морета и през Босфора и Дарданелите, руските владетели започват да експлоатират православието като оръжие за експанзията си. След като анексира Крим през 1783, Русия вече влиза в непосредствен сблъсък с Османската империя и дори се опитва да се намеси в политиката на Високата порта. В съответствие с тогавашните руски имперски интереси Екатерина Велика развива и своя "гръцки проект". Той цели отвоюването на Константинопол от "неверниците" и създаването на православна Гръцка империя под опеката на Руската империя. Но и тази идея ще се окаже мъртвородена.

След възникването на независимо Гръцко кралство през 1830 година и края на Кримската война от 1853-1856, източноправославните патриаршии получават по-голяма независимост в Османската империя. Това отслабва допълнително руските позиции и Русия се вижда принудена да преначертае стратегията си. Протекторските ѝ амбиции над православното население в Османската империя са разклатени. Затова руснаците посягат към изпитаната максима "разделяй и владей", забивайки клин между "славянската" и "елинската" православност. Националистическите движения на славянофилите и панславистите от ХIX век доразвиват облика на тази политика и раждат новия образ на идеята за Третия Рим, където Москва играе ролята на обединител на всички славянски народи. В крак с времето руският философ Николай Бердяев претворява идеята в забележителен синтез от марксизъм и руско православие с подчертан антизападен характер. След Октомврийската революция идеята за Третия Рим за пореден път ще бъде подложена на преоценка, а религиозният ѝ оттенък ще придобие светски характер.

Русия се връща към миналото си

Днес изглежда така, сякаш Русия отново се връща назад към миналото си и търси в него противовес на Европа и Западния свят. В речта си за анексирането на Крим Владимир Путин неведнъж спомена думите "възраждане", "свещеният Крим", "герои" и "предателство". В путиновия сценарий изглежда ясно кои са предателите, както и кой би искал да бъде героят. Но стига ли това за едно ново възраждане?