Лисабонският договор = повече демокрация

Синият флаг с 12-те звезди, както и Бетовеновата Девета симфония от години насам са неофициални символи на ЕС. Те си останаха такива и след приемането на Лисабонския договор. Официалното им обявяване за символи на Общността се провали поради съпротивата на Великобритания и Полша. Според двете държави всичко, което напомня за някаква обща европейска държава, следва да се отхвърли.

И след приемането на Лисабонския договор ЕС запази основната си характеристика: той е общност от държави, а не обща, федерална държава. Подобна супер-държава не би прилягала добре на Европа, смята експертът по европейско право Кристоф Мьолерс от Хумболтовия университет в Берлин. Според него ЕС е станал по-демократичен, откакто е приел Лисабонския договор. Въпреки това обаче той е твърде далеч от демократичните стандарти, възприети на национално ниво.

Лисабонският договор отрежда на пряко избирания от гражданите Европарламент значително по-голямо влияние. Евродепутатите днес имат повече правомощия в почти всички политически сфери. Според Йо Лайнен, евродепутат от социалдемократическата фракция и бивш председател на конституционната комисия, парламентът на ЕС е същинският победител от реформите в Общността. Това означава, че новите закони имат шанс само ако евродепутатите кажат "да".

Новите представителни фигури

По силата на Лисабонския договор в Общността се появиха две нови представителни фигури: Херман ван Ромпой и Катрин Аштън. Херман ван Ромпой - бившият малко известен правителствен ръководител на Белгия стана първият председател на Европейския съвет - клуба на влиятелните държавни и правителствени ръководители на европейските държави, които взимат решения за бъдещата политика на Общността. Херман ван Ромпой е нещо като като посредник, чието лично мнение по обсъжданите въпроси не играе никаква роля.

Баронеса Катрин Аштън стана първият върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността. Преди да заеме този пост и тя, също като Херман ван Ромпой, беше неизвестна на международната сцена. Сложното наименование на поста си тя дължи на собственото си (британско) правителство, което категорично отказа да приеме варианта "външен министър", защото будел асоциации за обща държава.

Нови членки - само с Лисабонския договор

Договорът за реформи на ЕС, подписан през декември 2007 година в португалската столица Лисабон, е важен преди всичко за страните, кандидатстващи за прием в Общността. Балканските държави могат да се присъединят към Общността единствено по силата на Лисабонския договор, чиято задача е да направи ЕС управляем с 30 и повече страни-членки. От гледна точка на Янис Емануилидис от брюкселския мозъчен тръст "European Policy Centre", Лисабонският договор не е променил критериите за прием на нови страни, нито пък съответните процедури. Той смята, че в договорите на Общността би следвало да се фиксира и политическата воля за интегриране на нови членове.

Лисабонският договор беше подписан в манастира "Свети Йероним" в Лисабон, а пет години след влизането му в сила - т.е. през 2014-та, Съветът на министрите ще въведе и нов начин на гласуване. Решенията ще се взимат вече с така нареченото двойно мнозинство, за което ще са необходими гласовете на 55% от страните-членки, които трябва да отразяват мнението на поне 65% от гражданите на целия ЕС. Новост е и това, че договорът урежда правомощията на различните управленски нива в Общността. Националните парламенти фактически притежават правото на вето.

В Лисабонския договор е предвидена възможността за допитвания до народа, както и за напускане на ЕС. Евродепутатът Йо Лайнен се надява, че договорът от Лисабон ще остане в сила поне няколко десетилетия. Едва когато дойде ред за приемането на някоя нова, голяма държава в Общността от сорта на Турция или Украйна, ще има нужда и от нова конституция, смята той.

Автор: Б. Рийгерт, Редактор: Б. Узунова