Кратък преглед на тазседмичните издания на списанията “Шпигел”, “Щерн”, “Фокус”,
12 декември 2005От както стана канцлер Ангела Меркел води тиха битка с външния министър Франк-Валтер Щайнмайер, човека на Шрьодер в новото правителство. Целта е промяна във ваншната политика, пък макар и изразяваща се само в нюанси. За разлика от Щайнмайер Ангела Меркел избягва изрази като ”германо-френската ос”, тя се дистанцира предпазливо от Москва и Пекин и ухажва британеца Тони Блеър , наричан от критиците си в Европа ”американския пудел”. Само ден след избирането й за канцлер на Германия Меркел се отправи към щаб-квартирата на НАТО. Нито един от предшествениците й не направи това толкова бързо и така демонстративно.
Твърдението на Меркел за това, че и в бъдеще Германия няма да обучава иракски сили за сигурност в самия Ирак, едва ли ще промени позицията на ислямските терористи спрямо Берлин. Защото с оттеглянето на Шрьодер от властта и с края на неговата политика на символите, на преден план излязоха онези малки, незначими на пръв поглед участия на Германия в реалната политика на Запада към Ирак, които той самият наложи. Не случайно похитителите на германката Сузане Остхоф искат да се сложи край на сътрудничеството между Германия и иракското правителство.
Едва сега става наистина ясен размерът на това сътрудничество: обучение на войници и полицаи в съседните на Ирак арабски страни, но и в Германия, както и хуманитарна, техническа и финансова помощ. Като прибавим към това и информациите за пренасяните с тайни полети на ЦРУ през Франкфурт затворници, можем да разберем, защо някои оставят с впечатлението, че германците си затварят очите пред съмнителните методи на съюзниците си. Сега, когато защитната табела Шрьодер падна, се вижда, че Германия съвсем не е така неутрална, а дълбоко вкоренена в общите действия на Запада спрямо Ирак. Това естествено има последствия за страната и някои от тях са застрашителни.