Колко пести Гърция в действителност?

През миналата година гръцкият държавен дефицит спадна от 15,8% на 9,1 на сто, което се случи благодарение на следните две обстоятелства - данъците бяха повишени, а държавните разходи - съкратени. За тази година беше предвидено бюджетният дефицит да спадне до 1 процент, а през идните години се очакваше дори известен излишък. Поне до края на 2012-та обаче тези цели няма как да бъдат постигнати - главно поради неочаквано силната рецесия, а и заради политическия застой, който обхвана страната покрай изборите. И все пак: Гърция се опитва всячески да пести - никоя друга индустриална държава, изпаднала в криза, не е полагала такива усилия. Не бива да се забравя обаче, че в миналото Гърция беше и шампионка по пилеене на пари.

Двете големи задачи

Инспектиращата "Тройка", включваща представители на ЕС, ЕЦБ и МВФ, изисква от Гърция до 2015 година да е приватизирала близо 50 обекта, от което в бюджета на страната да влязат приходи в размер на около 50 милиарда евро. Надеждите са, че приватизацията ще подсигури свежи пари за погасяване на дълговете. Очаква се също така, че тя ще подсили конкурентоспособността на гръцката икономика и ще привлече чужди капитали. До момента обаче не е приватизирано почти нищо, а дебатите около евентуалното излизане на Гърция от еврозоната отблъснаха редица потенциални инвеститори. На всичко отгоре приватизацията се ръководеше първоначално от хора, чията политическа цел беше да блокират продажбите. След смяната на правителството бяха сменени и редица отговорни лица в съответната служба. Председател на Надзорния съвет стана бившият шеф на "Тойота" за Европа. Очакванията са, че тази промяна ще доведе до значително раздвижване. Предполага се, че първите големи приватизации ще станат факт през 2013 година.

Другата голяма задача е свързана с реформата на администрацията. Тя тежи на шията на държавата като воденичен камък, защото е огромна, скъпа и неефективна. "Тройката" настоява до 2015 година да бъдат съкратени 150 000 работни места на държавни служители. Изисква се също така заплатите в държавния сектор да бъдат намалени и да бъдат въведени методи, които да правят работата по-ефективна. Реформата обаче забуксува още по средата: заплатите бяха намалени средно с по около 30%, както се изискваше, само че провеждането на структурни промени като цяло пропадна - заради силното лоби на държавните служители. Новият премиер Самарас се е заел да навакса изоставането в тази сфера. Още до края на годината той иска да установи къде се дублират работни места. Предвидено е също така министерствата да бъдат структурирани по нов начин.

Гърция НЕ е спасена

Що се отнася до данъчната система, там се очаква да отпаднат редица изключения и да бъдат затворени вратичките за измами. До момента все още не е приета концепцията за новата, по-опростена данъчна система, но се очаква през идните месеци проектът все пак да бъде представен. По-добре изглеждат нещата по отношение на събираемостта на данъците: през 2011-та например гърците дори надминаха поставените им цели. Вместо изискваните 400 милиона евро, те разкриха и събраха неплатени данъци в размер на 946 милиона евро. Тазгодишната цел обаче - да открият 2 милиарда неплатени данъци - по всяка вероятност ще си остане непостигната. А и споразумението с Швейцария, свързано с банковите сметки на така наречените данъчни бегълци, все още не е сключено. То трябва да влезе в сила на 1 януари 2014 година.

Откакто на власт е новото гръцко правителство, определено има признаци за задвижване на реформите. Страната реализира огромни икономии, което обаче не означава, че тя е окончателно спасена - изискваните нови икономии и реформи са толкова необозрими, че изглеждат почти непосилни. На всичко отгоре сегашната трипартийна коалиция не работи твърде хармонично, а някои от новите закони не се прилагат така, както е предвидено. Ако и икономиката се срине по-силно от очакваното, ситуацията ще се усложни допълнително.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел