Кой може да говори в парламента?

Те са представителите на народа. Понякога обаче депутатите в Бундестага очевидно губят усета за това как изглежда работата им извън стените на парламентарната сграда. В противен случай не биха се захванали с промяна в устава, която допълнително да увреди и така помръкналия им имидж.

Кой се страхува от свободата на парламентарното слово?

Макар все още нищо да не е решено, предложението само потвърждава съществуващите предубеждения спрямо политиците. В дъното на историята е председателят на Бундестага Норберт Ламерт, който през септември даде на своя глава думата на двама несъгласни с коалиционната линия депутати преди гласуването на европейския спасителен механизъм. По правило всяка фракция, в зависимост от числеността си, получава определено време за изказвания, в което трябва да се вместят избраните от ръководството оратори. Правилникът обаче не забранява на председателстващия заседанието да дава думата и на други депутати.

И управляващите, и опозиционната Социалдемократическа партия настояват сега парламентарният президиум да затегне контрола и да разполага със съгласието на дадена фракция, ако възнамерява да дава думата на някого извън контингента.  Освен това са факт и исканията за ограничение на правото на депутатите да излизат с лични декларации преди гласуване.

Избирателите ценят прозрачността

Зелените, левите и медиите говорят в един глас за "слагане на намордник". Което все пак е доста преувличено. И според новите правила председателстващият заседанието би могъл да пренебрегне фракционния вот. Няма да отпадне и възможността за лични декларации. А и микрофонът в Бундестага съвсем не е единственият рупор.

Същевременно - ако ограничаването на правото за изявления на депутатите действително е толкова сериозно, защо възмущението се надига чак сега? За планираната промяна в правилника на Бундестага се знае от месеци.

И тъй като промените изобщо не са толкова мащабни, човек неволно се пита защо фракционните ръководства не оставят правилника такъв, какъвто си е? Те би трябвало да се замислят по-сериозно за това как обществеността възприема проектите им. А не да подхранват отегчението от политиката и да наливат вода в мелницата на пиратската партия, чийто лозунг е за повече прозрачност в политическия живот.

Автор: АГ, ФО, П. Щюцле, К. Цанев, Редактор: Б. Михайлова