Провал в пандемията: Всичко, което България не направи

На 10 септември Дания обяви край на ограничителните мерки срещу коронавируса, след като там бяха ваксинирани 73% от населението. 17 дни по-късно ваксинираните с една доза бяха почти 89,8%, според данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. На дъното в тази класация на ЕС е България, където процентът на ваксинирането с една доза са 23,7%.

Частично отговорите на този въпрос се съдържат в научните статии, публикувани като част от мащабния интердисциплинарен проект HOPE (надежда - бел. авт.), с пълно наименование How Democracies Cope With COVID-19 (Как демокрациите се справят с Ковид-19).

Скептицизъм и липса на доверие в управлението

Проектът е воден от професора по политически науки и изследовател на еволюционната психология Майкъл Банг Петерсен. Мащабното изследване на нагласите и поведението, свързани с Ковид, започва още през март 2020 година. За него са проведени над 400 000 интервюта в Дания и седем други държави.

От изследването на това как биха реагирали хората при различни типове кампании и поведение на управляващите, може да се стигне до извода, че двете български правителства в този период са действали по начин, който е бил точно обратен на успешния подход, възприет в Дания.

“Скептицизмът по отношение на ваксините е свързан най-вече с липсата на доверие. Доверието се изгражда най-добре чрез прозрачна комуникация”, написа професор Петерсен в туита си при представянето на изследване, публикувано в PNAS, научно списание на Академията на науките на САЩ. А тъкмо по този показател България започна от много ниско ниво, тъй като недоверието към здравеопазването и правителството е традиционно ниско.

Учените са тествали какъв би бил ефектът при прозрачна, но негативна комуникация, при прозрачна и неутрална комуникация, както и при неясна комуникация (такава, в която се избягва директният отговор на неудобен въпрос).

“Въпреки че прозрачното разкриване на негативна информация за ваксините може да навреди в краткосрочен план, прозрачността има ключови дългосрочни ползи, като поддържа доверието, което е критичен ресурс за справяне както с бъдещи извънредни ситуации в здравеопазването, така и с продължаващата пандемия и потенциалната необходимост от повторни ваксинации. Въпреки различията в политическите системи и нивата на поляризация, доказателствата за това заключение са забележително последователни в датските и американските извадки”, пише в статията.

Сбъркана кампания и подход

В началото на кризата през март 2020-та тогавашният премиер Бойко Борисов създаде Национален оперативен щаб за борба с пандемията. Националните телевизии прекъсваха програмите си по няколко пъти на ден и късно вечер, за да излъчват директно изявленията на председателя на щаба генерал Венцислав Мутафчийски, облечен във военна униформа. Комуникацията на щаба и на Борисов определено беше “негативна”, макар и да се даваха обяснения за взимането на мерки. Експертизата на лекарите в щаба нееднократно беше подривана от министър-председателя Борисов. Така на фона на ръст на заболеваемостта, но и на напрежение в ресторантьорския бранш, в средата на февруари тази година Борисов нареди на здравния министър: "На 1 март задължително отваряш ресторантите. Повече по тази тема няма да се говори. И двама, и 3 000 да са (новозаразените – б. авт.) – отваряме. Дотогава трябва да е минала вълната, да са минали 2-3 седмици".

За успешната комуникационна стратегия на правителство и обществената подкрепа за рестриктивните мерки в Дания Майкъл Петерсен откроява като ключови три фактора:

1. Създаване на колективен проект;

2. Избягване на поляризацията;

3. Намаляване на тежестта на ограниченията

“Успехът на правителствата в решаваща степен зависеше от способността им ясно да формулират колективен проект, в който хората, първо, знаеха индивидуално какво да правят за защита и второ, се доверяваха, че и другите правят същото”, се казва в изводите. Самият Борисов се появяваше във включванията си във Фейсбук многократно без маска и така определено подриваше “колективния проект”.

Действията на кабинета на Борисов за ваксинацията бяха хаотични. Първо правителството не направи диверсификация на предварително заявените ваксини, а заложи предимно на „Астра Зенека“ и така забави началото на имунизациите. “Скандалите около закупуването на ваксините, хаотичните решения по управлението на кризата, в това число и на ваксинациите, позволиха в страната да се създаде негативна нагласа срещу ваксинациите”, се казва в отчета на служебния министър на здравеопазването Стойчо Кацаров. Уж имаше Национален план за имунизация срещу Ковид-19, но реално процесът започна хаотично и така и продължава.

Бойко Борисов ползваше ваксинационните екипи в предизборната си кампания и вместо най-уязвимите групи сред първите ваксинирани бяха членовете на футболни клубове. Възрастните хора бяха оставени в четвъртата група. Информационна кампания на практика нямаше, няма и до ден днешен. Както много добре знаем, когато липсва информация, празното място се заема от дезинформацията. По телевизиите се явяват предимно скептици по темата за ваксините.

Служебното правителство също не направи много, за да обясни ползите от ваксинацията и да започне истинска кампания, въпреки обратните му твърдения. Премиерът Стефан Янев каза на 30 август, че “каквито и кампании да има, ако човек не иска да се ваксинира, няма да го направи”, а министърът на здравеопазването доскоро твърдеше, че всичко е под контрол, докато смъртността и от Ковид, и общата смъртност са сред най-високите в ЕС, та дори и в света.

Ковид за политически цели

Немалка вина за положението с ваксинацията имат и много от партиите, които по време на на протестите яхнаха общественото недоволство срещу Борисов и срещу Ковид-мерките. Така всички, които искаха спазването на мерките, се оказаха “лошите” за част от обществото.

Това е друго проявление на поляризацията, за което се говори в изследванията на HOPE. В едно от изследванията, публикувано в Psychological Science, се констатира наличието на връзка между пандемията и проявите на насилие.

За съжаление използването на Ковид за политически цели няма да спре, тъй като е много лесно. Поредицата от предсрочни избори в България изглежда няма да има скоро край. Използването на Ковид за политически цели ще има дългосрочни отрицателни последици: увеличаваща се смъртност, намаляване на доверието в здравните органи и нарастваща склонност да се разпространяват конспиративни теории.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.