Кафявата диря на ГДР

Поради перманентната липса на работна ръка през 1970-те години комунистическото ръководство на ГДР реши да отвори вратите за работници от Виетнам и Мозамбик. Само че източногерманските гастарбайтери, наричани презрително "фиджи" и "моци", бяха настанявани в отделни жилищни блокове, достъпът до кръчмите им беше забранен. Те не можеха да напускат града без разрешение, трябваше да вършат най-мръсната работа и изобщо нямаше нужда да учат немски. Но преди всичко - което кара днес всеки неонацист да ликува - жените им бяха принуждавани да абортират. Има ли по-дяснорадикална програма?

Как се наторява омразата

Политиката на гедерейския режим беше тор за неприязънта към всичко, което се отклоняваше от нормата. Така например бездомници никога не загрозяваха сивия пейзаж на градовете в ГДР; а който не желаеше да работи, биваше заклеймяван като асоциален елемент и натикван в затвора. Нямаше рампи за инвалидите, а интеграционните училища бяха нещо непознато.

Подозрението на гражданите на ГДР се предизвикваше от всяко отклонение от установения порядък - от ярките коси на пънкарите, от "негрите" или "фиджите", от инвалидите или от човек, носещ някаква необикновена шапка. През 1993 година присъствах на гражданско събрание в берлинския квартал Кьопеник, на което бе оповестено създаването там на лагер за бежанци от войната в Босна. Бившите гедерейци не знаеха още що е политическа коректност и заляха представителя на общинската управа с порой от обиди и омраза. След като първоначалното възмущение се поуталожи, над всички се извиси гласът на един мъж, който каза, че те нямало да приемат тези "свине", тоест бежанците. Две години по-късно в Бранденбург се събра половин село, за да насърчи усилията на един малолетен да подпали едно общежитие за кандидати за политическо убежище.

Много бивши гедерейци продължават да живеят и днес с такава настройка. Само че вече не са така наивни да заявяват мнението си открито. Отровните езици се оттеглиха в семейната сфера, където вечер на семейната софра застигат подрастващите. След Обединението с изречението "Чужденците ни взимат работните места" са отраснали безброй деца в източната част на Германия. Чудно ли е, че 20 години по-късно в някои общини близо 20 процента гласуват за неонацистката партия НПД.

Благодарност за Стената?!

Преди няколко месеца, по повод 50-годишнината от издигането на Берлинската стена Junge Welt сервира главозамайваща първа страница, на която с едър шрифт се изразяваше благодарност за Стената! Junge Welt е любимият вестник на Лявата партия. Тази партия трябва най-сетне да престане да бъде лицемер и да признае, че има съществен принос за подготвянето на терена за процъфтяването на десния радикализъм в източната част на Германия.

Там има, разбира се, и достойни хора, които се опитват да дават отпор, но те са твърде малко. Малкият им брой хвърля светлина върху още една причина за сбърканото мислене в Изтока - десетилетното изтичане на мозъци и липсата на морални авторитети. Не е тайна, че сред онези близо 3 милиона гедерейски граждани, които бяха прогонени, се намираше почти цялата наша критична интелигенция. А от преобладаващия там климат на обществено-политическо нискочелие бягат днес и мислещите от младото поколение. Изтокът продължава да страда от неосмисленото сега за втори път минало.

*Фрая Клиер, правозащитничка в бившата ГДР