Как откраднаха шоуто на Путин в Либия

Може да се каже, че Москва е разстроена от поканата на германската канцлерка Ангела Меркел към Майк Помпео да присъства на конференцията за Либия в Берлин. Така държавният секретар на САЩ със сигурност краде част от шоуто, което руският президент е искал само за себе си.

Но в сянката на правителствената реформа в Москва и планираните конституционни промени, вниманието на Путин очевидно е фокусирано върху собствената му страна. Путин дори съкрати планираното си посещение в Израел до един ден, въпреки че той многократно е подчертавал колко важни за него са отношенията с премиера Бенямин Нетаняху.

Унижение за Москва

Когато Путин и Меркел обявиха предстоящата конференция за Либия, Кремъл очевидно смяташе, че преговорите в Москва на 14 януари, чиито медиатори бяха Русия и Турция, ще бъдат лесна победа. И по-важното - няма да отклонят Путин от вътрешния му дневен ред. Но командирът на т.нар. Либийска национална армия генерал Халифа Хафтар, ползващ се с подкрепата на Русия, очевидно е бил на съвсем друго мнение: той се оттегли от преговорите без да подпише предложеното споразумение за прекратяване на огъня и се подигра на домакините, унижавайки ги публично. Това накара Путин и вътрешният му министър да изглеждат слаби и безпомощни, особено в сравнение с Турция и нейния съюзник Файез Сарадж. Признатото от ООН правителство на националното единство в Триполи подписа споразумението. Унижението за Москва беше още по-голямо, тъй като се смята, че Русия е изпратила няколкостотин наемници от т.нар. “Група Вагнер”, които да обучават мъжете на Хафтар и да се бият наравно с тях.

По-късно представителите на Хафтар заявиха, че той не е подписал споразумението, тъй като правителството на Сарадж не е представило ясен план за обезоръжаването на някои от неговите паравоенни части. Това звучи като извинение. Факт е, че генералът е подкрепен не само от Русия, но и от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Според надежден източник от Москва, вероятно Египет е убедил Хафтар да се оттегли от споразумението и да продължи с опитите си да разгроми правителството в Триполи.

Каква е истинската цел на Путин?

Големият въпрос е защо Кремъл инвестира толкова много време, енергия и политическа тежест в либийската гражданска война?

Първо, за Путин "умиротворяването" на Либия е един вид компенсация за факта, че през 2011 г. тогавашният президент Дмитрий Медведев не се намеси по време на военната операция на Запада в Либия. Това в крайна сметка доведе до свалянето и смъртта на либийския държавен глава Муамар Кадафи и до избухването на гражданска война. Кремъл е убеден, че намесата в Либия ще вдигне престижа на Русия, особено след като вече “спаси” режима на Башар Асад в Сирия.

Второ, Путин се надява, че руският ангажимент в крайна сметка ще да даде плод под формата на военновъздушна и военноморска база (или дори няколко бази) на либийското крайбрежие. Освен факта, че подобен мащабен проект би бил трън в очите на американците (което винаги радва руснаците), той би осигурил на близки до режима в Москва дебели държавни поръчки за няколко години напред.

На трето и последно място, държавните руски нефтени и газови компании, както и някои частни компании упражняваха дейност в Либия при управлението на Кадафи под стриктното наблюдение на Кремъл. Те се надяват, че отново ще могат да се върнат в страната, щом войната приключи.

Повече играчи на масата за преговори

Ето защо Москва започна да се сближава и с правителството на Сарадж. Добри отношения с двете страни се търсят в случай, че изходът от войната не е предизвестен. Разбираемо е, че този контакт допълнително дразни генерал Хафтар. Финансовата му подкрепа идва главно от саудитците и емирствата, които от своя страна решиха да се откъснат от руското влияние.

Имайки това предвид, може би не е чак толкова лоша идеята Путин да се отдръпне от светлините на прожекторите в Берлин и да прехвърли отговорността за разрешаването на деветгодишната криза в Либия върху повече играчи. Дори и това да означава, че САЩ също ще седят на масата.