Как италианците спасяват културно наследство

Когато прожекторите на Арена ди Верона светнат, публиката занемява. Летният оперен фестивал превръща Арена ди Верона всяка година в Мека за феновете на операта. Заради многото чуждестранни гости обръщение към публиката се прави на три езика - италиански, немски и английски. Арена ди Верона е магнит за туристите и е един от най-големите работодатели във Верона.

Римският амфитеатър обаче е на повече от 2000 години и се нуждае от спешна реставрация, за да може да устои на ежегодния наплив от над 400 000 зрители. Фондацията на Арена ди Верона в момента е натрупала дългове от 17 милиона евро. Макар че взима средно по 25 милиона евро за представление, разходите за постановките, наема и заплатите на почти 300-те постоянни сътрудници неколкократно надхвърлят приходите.

Културата като лукс

Казано накратко: Арена ди Верона е губещ бизнес, а в продължаващите времена на криза Италия не може да си позволи лукса култура. Затова премиерът Матео Ренци упорито зове частните фирми да инвестират в културата и историческото наследство на страната. В замяна той им обещава данъчни облекчения. Сделката се нарича "бонус за култура" и за пръв път се прилага във Верона.

Италианската банка "Уникредит" ще участва в реставрацията на Арена ди Верона със седем милиона евро. Още 7 милиона ще дари банковата фондация "Кариверона". С тези средства ще бъде обновена енергийната мрежа на амфитеатъра, която е от 50-те години. Освен това ще може да се започне с възстановителните работи по сградата. Фактът, че фондации и банки полагат повече грижи за поддържането на културните паметници, отколкото министерството на културата, от години е тъжна реалност в Италия.

Въпрос на имидж

"Някои културни паметници можаха да бъдат реставрирани, само защото поехме разноските", казва Джузепе Джузети, председател на банковата фондация "Карипло". Тя финансира проекти за запазаването на сгради, които са собственост на държавата и паметници на културата - като църкви, манастири, резиденции. Повечето сгради, намиращи се под закрилата на ЮНЕСКО, са в Италия. Те са толкова много, че италианската държава изпитва затруднения да ги поддържа. Затова Матео Ренци се обявява за по-голям ангажимент на частния сектор в поддръжката на културните паметници.

Съществуват обаче и подозрения към този вид спонсорство. Банките, които финансират културните средища, след това искат да влияят на програмата им, твърдят критиците. Шефът на "Уникредит" отхвърля това твърдение. За него реставрацията на Арена ди Верона е престижен проект. По време на работите по сградата, които ще продължат пет години, фирменото лого на банката ще краси амфитеатъра. А това е доста добра реклама.