Какво се промени в отношението между политици и журналисти по време на тези избори за Бундестаг?

След 18-ти септември ние, журналистите, не би трябвало да преминем ей така към всекидневната си работа. Не само демоскопските проучвания и част от политиците се излъгаха в желанията и страховете на избирателите преди парламентарните избори. И медиите се бламираха. Те се довериха изцяло на прогнозите и се подкрепяха взаимно в погрешните си оценки, вместо да ги обсъдят дистанцирано.В този смисъл, ние журналистите сме част от проблема, който стана ясен с изненадващия резултат на 18-ти септември, а именно: сетивата ни, насочени към хората извън политиката, са притъпени.

Към това се прибавят и масивните обвинения от страна на червено-зелената коалиция, която не спечели изборите, но постигна по-висок резултат от очакваното. След канцлера Шрьодер и външния министър Фишер, сега и вътрешният министър Ото Шили взе медиите на прицел. Пред конгреса на вестникарските издатели той се оплака от неприкритото желание на много журналисти да помагат на християндемократите и либералите в предизборната им кампания. Освен това висши политици- социалдемократи и зелени са на мнение, че в предизборната кампания е имало целенасочено отношение срещу тях от страна на точно младите журналисти от различни медийни издания.

Тези обвинения, които могат да бъдат разчетени и като сплашване, отразяват не реалността в редакциите, а принципа на политиците, според който всяка положителна статия за тях е обективна, а всяка критика- преднамерена кампания.

Заговор срещу червено-зелената коалиция не е имало. Въпреки това Ото Шили и останалите са с право объркани, защото коментарите по време на тази предизборна кампания се различаваха наистина от тези през последните десетилетия. Най-напред вестникарските издания, които първоначално гледаха със симпатии на червено-зеленото правителство, този път почти отказаха да демонстрират одобрение за създаването на нов кабинет от същата коалиция, което може би има общо със сътоянието на правителството и обстоятелствата, довели до предсрочни избори. Второ, в последните дни от предизборната кампания вестник ”Билд”, за разлика от други вестници на медийния концерн Шпрингер, взе страната на хрстияндемократите и либералите в невиждани досега размери. В крайна сметка обаче явната безрезултатност на такива пристрастия поставя под въпрос не само теорията за огромното влияние на вестник ”Билд”, но и за влиянието на журналистите върху избирателите въобще.

От друга страна политиците имат вярното усещане, че се сблъскват с един нов тип журналисти. В Германия междувременно се изгради традиция на политически журнализъм, която може да бъде давана за пример. Успоредно с това обаче същестува и фигурата на политическия кореспондент, специализирал се през последните десетилетия в информациите за определена партия и политици. С годините този кореспондент става не само на ”ти” с политиците, но и се превръща отчасти в техен съветник. По-младите журналисти нямат време да създават подобни връзки, а и понякога не изпитват желание за това. Те предпочитат да разучават все нови и нови теми, което естестевно ги прави непредвидими в очите на политиците. По принцип обаче подобно журналистическо поведение бележи напредък, защото то показва лоялност спрямо читателя, а не спрямо някоя партия.

Проблеми се появяват тогава, когато с този принцип се преиграва, когато журналистът започне да се плъзга по повърхността на шеметно създавано и променяно мнение – първоначално суперлативи за реформите, а после –отрицанието им, когато създаваното от журналиста общо впечатление е опасно опростяване на нещата, стигащо до представянето на политика като цирков артист или обратно- прехвалването му.

Почти всеки коментатор е готов да запее в хора на онези, които твърдят, че политиката преживява криза на доверие. Не всички обаче виждат, че медиите са отдавна част от тази криза, защото поставят твърде рядко дейността си под въпрос. Някои от влиятелните издателства престанаха да се критикуват взаимно дори и тогава, когато някои от тях организират кампании или жилят с журналистическа мъст дръзналите да критикуват колеги. В крайна сметка обаче става дума за доверието, което имат читателите в нас, журналистите. И също както в политиката, в журналистиката доверието се измерва със степента на независимост и различност.