Каква точно беше целта на удара срещу Сирия?

Преди 15 години един американски президент оповести в героична поза: „Мисията е изпълнена!". Само дето през следващите години с цената на много кръв се разбра, че мисията в Ирак изобщо не е изпълнена - защото американците и британците дори не бяха помислили за следвоенната действителност в страната. Сега, след ударите срещу сирийски военни обекти, президентът Тръмп също се изстъпи в познатата поза и обяви: „Мисията е изпълнена!".

Дали прогнозата, която се съдържа в това самохвалство, наистина ще се сбъдне, зависи, естествено, от целите на американско-британско-френската акция. Беше ли тя наказателна операция срещу Асад, задето не изпълни обещанието и не унищожи запасите си от химическо оръжие, а вместо това за пореден път ги използва срещу цивилното население? Или пък трябваше да го възпре от нови варварски действия? Съобщава се, че ракетите са унищожили производствени мощности и складове за химическо оръжие. С това една от целите е осъществена. Асад вече няма да притежава ресурсите за нови нападения с химически и нервнопаралитични вещества - освен ако не успее, евентуално с помощ от чужбина, да възстанови съответната инфраструктура.

Ролята на Русия

Независимо от всичко това обаче ударите бяха символични. И така прицелени, че да не предизвикат пряка конфронтация със закрилницата на Асад - Русия. Защото едва ли някой желае подобна конфронтация. Нека обаче още веднъж да припомним уверенията на руското ръководство, че всички наличности на химическо оръжие били унищожени. Освен това в предишни случаи Русия на няколко пъти блокира в Съвета за сигурност разследвания срещу сирийския режим. Може би Москва реагира толкова превъзбудено на наказателните удари и на предшестващите ги обвинения именно защото последните случаи на употреба на химическо оръжие поставят самата Русия в крайно неблагоприятна светлина.

Обвинението, че САЩ и двамата им съюзници са нарушили международното право, няма как да бъде отхвърлено. Но спазването на международното право много зависи от доброто функциониране на Съвета за сигурност и от общите цели и средства, по които постигат консенсус постоянните членки - три демокрации, една авторитарно ръководена държава и една партийна диктатура. Когато някоя от тях наложи вето, Съветът е недееспособен. А в рамките на сирийската война това се случваше често. И в много случаи по вина на Русия. Ако нарушенията на Конвенцията за забрана на химическото оръжие не бъдат наказани, пък макар и без мандат, ако осъдителната употреба на химически оръжия отново стане нещо „нормално", тогава вече изобщо няма какво да говорим за примата на международното право. И трябва да сме съвсем наясно, че Асад би могъл да се превърне в пример за подражание.

Никаква стратегия

Достойно за адмирации ще бъде, ако сега се отвори прозорецът на дипломацията. Да, част от даденостите на първо време не могат да бъдат променени: Русия и Иран държат Асад на власт и му разрешават да води финалната си битка с огромна бруталност. Тръмпова Америка пък вече не желае да носи бремето на световна сила, поддържаща реда, и затова предпочита да се намесва само в отделни случаи. Единствено Великобритания и Франция проявяват активност, като особено френският президент не желае да бъде просто част от масовката. А Европа? Германия? Те нямат никакво влияние, но пъшкат под бремето на последствията. И никаква стратегия не се вижда на хоризонта.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main