Каква политическа култура има България?

Политическата антропология на Югоизточна Европа все още не е написана. Това ще се случи едва когато политолози и социолози, историци и етнолози седнат да опишат и анализират политическата култура на този район, както това отдавна е сторено в утвърдените западни демокрации - една трудна, но абсолютно необходима задача, пише в сборник с анализи на германското Дружество за Югоизточна Европа, посветен на политическите елити в Източна Европа. В него изводите за България са на Клаус Рот.

Един от централните въпроси трябва да бъде доколко тази нова политическа култура се е оказала полезна за обществата в тези страни. Или дори да отговори на въпросите за политическото поведение на избирателите към политиците и за отношението на управляващите към държавата въобще; за това кои хора участват в политическата класа, как се създава тя, за какви цели се използва и как се упражнява контрол върху нея; как се водят политическите дебати и какво отражение има политическият процес върху ежедневието на хората?

Случайни хора с неясни подбуди

Съмнение в това отношение лъха не само от докладите на ЕС за България и Румъния, но и от някои научни разработки по темата, пише авторът като цитира оценката на историка Георги Марков пред вестник "Труд": "През последните две десетилетия България се сдоби с толкова много министри и депутати, колкото страната не е имала през всичките 45 години "народна власт".

Много от тях се провалиха, защото се оказаха неподготвени да упражняват властта. А тези от тях, които имаха способности да управляват, не успяха да се задържат във властта. Вместо това те решиха да я използват за обогатяване лично на себе си и на близките си. Затова и българският народ ги изхвърляше един след друг не само от управлението, но и от политическата сцена", е цитиран Марков.

"Всички са маскари"

В частта от сборника, посветена на България, Клаус Рот описва културата на политическите играчи и разглежда отношението на обикновените хора към тях. Откакто Алеко Константинов пише в романа си "Бай Ганьо", че "сите са маскари" по отношение на политиците, изразът има запазено място в българския език, а последните две десетилетия в най-малка степен са допринесли за разбиването или опровергаването на този широко разпространен негативен стереотип в България.

Нещо повече - всеки ден медиите и форумите в интернет тиражират информации за скандали с политици, вкл. хора по високите етажи на властта. Повечето от тези информации засягат темата за ендемичната корупция и връзките между политиката и мафията. Чудовищен скандал е например политически партии да издигат за свои кандидати в изборите известни босове на организираната престъпност като братя Галеви, за да им осигурят имунитет, пише Клаус Рот.

След това в българския език навлезе думата "галевизация" на българската политика, а в кампанията за изборите през 2009 година масово се използваше думата "доганизация" като символ на корупцията сред управляващите от Тройната коалиция, в т.ч. на бившия премиер Симеон Сакскобургготски.

Безсрамна корупция

Сегашното правителство на премиера Бойко Борисов обяви, че при предишните управления политическата корупция е била нормална ежедневна практика на всички нива в политиката и администрацията. Ръководни политици и шефове на служби най-безсрамно са използвали властта за лични икономически цели, например отклонявайки европейски средства към семейни фирми, роднини и приятели.

Ако средно за ЕС тези злоупотреби се движат в рамките на 15-20%, то в България те гонят 80 процента, пише Рот, цитирайки висши европейски дипломати. Всички тези случаи оставаха без никакви последствия поради липсата на надежден контрол върху властта и лошото функциониране на съдебната система, четем по-нататък. Или както посочва и Георги Марков, за повечето политици влизането във властта е било средство за лично облагодетелстване. Министри нарушаваха закони без да им бъде потърсена отговорност за това, пише Клаус Рот.

Автор: Кл. Рот, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова