Казват ли германските медии цялата истина за Турция?

Турция е проблемна страна, Ердоган е автократ, а кюрдите биват потискани - така ли германските медии представят Турция?

Джанер Авер: Много германски медии действително информират главно за отрицателните страни на Турция. Като цяло това е оправдано. Само че често не се диференцира достатъчно. А не се диференцира, защото не се гледа какво става зад кулисите. В германските медии най-вече вътрешнополитическите проблеми на Турция не се представят правилно и изчерпателно.

А за кои политически и обществени проблеми германските медии информират компетентно и диференцирано?

Джанер Авер: Малко германски медии информират например за действителната роля на ПКК, която в Германия и в ЕС е в списъка на терористичните организации. Т.е. не само турците, живеещи в Германия, или официалната турска политика причисляват ПКК към терористичните организации.

Нека дам и друг пример: не всички турски избиратели в Германия са привърженици на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган. Както в Турция, така и сред турците в чужбина има широко опозиционно движение. В германските медии този факт не винаги се отразява правилно. Медийният образ на Турция в Близкия изток, в контекста на случващото се в Сирия и Ирак, е по-правилен. Информациите в германските медии следват до голяма степен мейнстрийма, който е насочен най-вече към проблемите и критичните акценти. Например към твърдения от рода на това, че Турция отдавна вече е автокрация, ако не и диктатура,че страната пропада и т.н.

В миналото германските медии рядко са информирали толкова продължително критично за Турция, както сега. Вреди ли това на германско-турските отношения?

Джанер Авер: Да, това ги уврежда. Германско-турските отношения са обременени всъщност още от 2005, когато бе отхвърлена молбата на Турция за членство в ЕС. Тогава Саркози и Меркел казаха ясно "не". Тези отношения постепенно се влошиха. Вследствие на външнополитическото развитие в Турция, на драстичните мерки срещу демонстрантите, а и на стотиците хиляди уволнения в страната тези отношения достигнаха най-ниската си точка досега. Иначе икономическите отношения остават добри. Само че се натрупа взаимно недоверие. А това се отразява негативно и на една част от турците, живеещи в Германия.

Жени със забрадки и мъже, развяващи знаменца с полумесец - това е публиката по изявите на политици от ПСР в Германия. Кои са всъщност германските турци от социологическа гледна точка? Да се казва, че това са "простички хора", звучи високомерно.

Джанер Авер: Образователният ценз не е критерий, който да дава ясна представа за привържениците на Ердоган. Сред тези, които са близки до Ердоган и дават гласа си за него и неговата партия, несъмнено има и високо квалифицирани хора от второ и трето поколение германски турци. Това са по-скоро хора, които имат проблеми с идентичността и с интеграцията си, които по различни причини не се чувстват в Германия като у дома.

В Германия турците, израснали в консервативно-религиозна среда, са изправени пред растящото предизвикателство да трябва да оправдават своята религиозност. Дискусията за ролята на исляма, за структурната му роля в Германия кара част от тези хора да се преориентират към Турция. Защото въпреки опитите за интеграция, те не се чувстват наистина приети в Германия. Всъщност едва 10 на сто от германските турци действително гласуват за партията на Ердоган. Близо половината имат германско гражданство и не могат да участват в изборите в Турция. Но и от 1,4-те милиона турци в Германия, които имат турско гражданство и право на глас, само 40% са участвали в последните избори, а 60% от тях са гласували за Ердоган. Това означава, че първо те не са мнозинство, а малцинство. И второ, че от години Ердоган влияе на турците, които не чувстват Германия като своя родина. Става дума за влияние, което ги приобщава към Турция и поощряваща идентичността им. 

Отразяват ли вярно германските медии проблема на германските турци с идентичността?

Джанер Авер: Не, поне не достатъчно вярно. Нужно е да се откроят новите аспекти на транснационалността и тя да се разбира като нещо естествено. Това означава, че хора, които са отраснали и живеят в миграционна среда, са свързани с две родини. Искането към тях да се определят само към едната е и си остава проблем. Във времето на глобализацията и на миграционните общества подобни едноизмерни ориентации и идентичности вече не важат - в медиите и в публичния дискурс почти не се говори за този проблем.

Джанер Авер е научен сътрудник в Центъра за турски проучвания в Есен.