“Мечтая да отразя събитие, което ще промени България“

Александър Детев разговаря с Иво Божков, общински съветник от “Демократична България” в София, блогър и водещ на предаването “Седмицата на жИво” по телевизия “Евроком”. През 2020 година той излъчваше на живо от антиправителствените протести в социалните мрежи, където привлече аудитория от стотици хиляди зрители.

Вие видяхте една голяма част от 2020-а година през обектива, излъчвайки от протестите на живо в социалните мрежи. Не Ви ли се изтощиха батериите?

Иво Божков: Да, доста се изтощиха, но докато бях зад обектива, хората, които снимах, зареждаха както моите батерии, така и тези на камерата. Всеки път, когато батериите свършваха, се намираше човек, който да ми помогне. Това беше едно от нещата, които ми направиха сериозно впечатление тази година - солидарността и съпричастността, които усетих пряко на площада.

Спомняте си протестите от 2013-а година. Каква е основната разлика между недоволството тогава и сега?

И. Божков: Основната разлика е, че сега на протестите сега имаше хора от целия политически спектър. В началото това ме стресна, защото никога не бях попадал в толкова разнородна компания. Казвах си: “Аз нямам място на един площад с хора като Костадин Костадинов, например, с които сме на диаметрално противоположни позиции”. Когато се замислих, обаче, осъзнах, че това показва наличието на един осъзнат проблем, който – независимо от разликите в политическите и дори цивилизационните възгледи – трябва да бъде разрешен, ако искаме да водим нормална политика. Тази разнородност на хората на площада ме зарадва в крайна сметка, защото най-после видях, че нещата, които във времето съм отбелязвал и са ме интересували, са споделени от много широк кръг от гражданите на България.

Как гледате на призивите за обединение на опозицията? Подобно нещо се случи в Унгария, където противниците на Орбан ще отидат заедно на избори.

И Божков: За мен политическо обединение няма как да се случи. Хората с различни политически окраски не се обединиха на площада, те не създадоха едно единно движение и не виждам как това би било възможно. Но поставянето на общи правила и цели, които да бъдат защитени в следващия парламент, според мен е задължително.

Съединението зад целта „преосноваване на държавата“ и поставяне на законността и морала във всяка една институция е това, което ще направи опозицията силна, а не механично обединение на политически субекти. С времето съм станал претенциозен не за това колко изискан трябва да е съюзникът, с когото може да бъде постигнат консенсус, а за това колко честен и спазващ правилата е той. Уви, от твърде голямо его и претенциозност за неповторимост на общността, от която съм част, българската държава беше завладяна от професионална посредственост, човешка дребнавост и политическа некадърност. Днес институциите ни са разградени и унищожени и никой не вярва в тях – а това е най-страшното наследство на епохата Борисов. Въпреки това не вярвам урокът да е осъзнат от лидерите на опозицията, а местните избори от 2019 го доказаха - политическо обединение няма как да се получи, но обединение зад конкретни правила и промени е възможно и задължително.

В работата си като общински съветник поставяте прозрачността като една от основните си цели. Става ли по-прозрачна работата на институциите в България или напротив?

И. Божков: Много бавно. Чак в началото на тази година започна да се реализира това, за което аз се боря от пет години - общинският съвет да бъде излъчван на живо и всички доклади да бъдат публикувани преди обсъждането. Елементарни неща, които са лесни, прости и стават бързо. Трудно се постига тази прозрачност.

Нещата се променят, но много мудно. Често ставаме свидетели на случаи, в които граждани съдят държавата за достъп до обществена информация. И въпреки това институциите отказват да я предоставят. Конкретен пример е инсинераторът в София. Там общината взима огромни дългове, които трябва да плащаме в бъдеще. Всичко това трябва да е напълно ясно и прозрачно. Всичко зависи от институциите, които очевидно има какво да крият. В противен случай щяха да го направят по-бързо. Но има и още нещо – не винаги става въпрос задължително за прикриване. Това са институции от миналия век, които се страхуват от новите технологии. Когато аз например поискам в един файл в “Ексел” бюджета на София, ми се отговаря, че ако ми го предоставят, някой може да фалшифицира цифрите. Не ни управляват дигитални хора и докато не изберем такива, прозрачността няма как да бъде гарантирана.

Водещ сте и на предаване. Кое е най-запомнящото се интервю, което направихте тази година?

И. Божков: Най-запомнящи са разговорите на площада. Много често те се случваха по изключително непринуден начин. В разгара на протестите започвах да си говоря с хората и се получаваше една малка агора, в която те обсъждаха, аргументираха се, разговаряха. За мен това бяха най-силните интервюта. Аз бях там само като наблюдател, а хората сами показаха, че имат какво да кажат.

Ще Ви помоля да използвате фантазията си за отговора на следващия въпрос: Как би изглеждало събитието, което мечтаете да отразите?

И. Божков: Това е доста труден въпрос. Мечтая да отразя събитие, което ще промени България. Събитие, което ще е крайъгълен камък за една нова България. Усещам и знам, че всичко може да бъде постигнато, и си мечтая да отразя онзи момент, който ще се превърне в първата снежинка от една лавина от промени в добра посока.

Изпращаме годината затворени по домовете си. По-свързани или по-разделени ни направи пандемията? 

И. Божков: Всички близки и познати, които загубихме, всъщност ни свързват. Осъзнаваме, че колкото и да се различават мненията ни, колкото и да сме разделени в начина, в който възприемаме пандемията, политиката или света като цяло, всички сме равни пред болестта и пред смъртта. Прощавам и не се сърдя на хората, които имат безумни виждания за света, включително и за тази пандемия, и се надявам, че всичко, което преживяхме, ни е сближило и смирило.