Gold im Gedärm

В много западни езици, включително в немския, най-разпространените откровения на нецензурно удивление често препращат слушателя към най-интимното помещение в дома му. "Лайно" или "тор" в Германия и Италия наричат всичко, което българинът би определил като "боклук" или "простотия". Може би за продукцията в никоя друга професионална сфера не се употребява така често "фекален" език, както за тази на изкуството.

За създаването на последната си творба авангардистът Пиеро Манцони очевидно е възприел тези хули твърде буквално. "Merda d'Artista" ("Лайното на артиста") се казва инсталацията, включваща 90 консерви, в които през 1961 италианецът запечатал личните си екскременти. На етикетите "Произведено от Пиеро Манцони" на четири езика - италиански, английски, френски и немски - прилежно е описано точното съдържание на кутиите от по 30 грама нето, подобно на етикетите на обикновените хранителни консерви. Впоследствие Манцони разпродал всеки от 90-те артикула срещу стойността на кюлче злато.

От какво зависи цената?

Оценката на стойността на даден материал очевидно е съвсем произволна: дори по отношение на изпражненията, това е въпрос на контекст. Измити от тоалетната чиния, те са безполезни, на нивата служат за тор, а запечетани в консерви и облагородени с творчески подход могат дори да се превърнат в златни кюлчета.

Вероятно последното е причината литературоведът Флориан Вернер да напише книгата "Тъмна материя", изследваща мястото на човешките фекалии в нашата култура, в кино индустрията, градоустройството, икономиката и медицината. Както е казал Св. Августин, човек се ражда "в лайна и урина". Но въпросната субстанция очевидно съпътства човека и в по-късните етапи на живота му - като обект на погнуса, като средство за изразяване на чувства, като провокация или поанта на мръсните вицове.

Има ли нещо по-човешко?

Принципно няма нищо по-ежедневно. Само Берлин отделя дневно 800 тона фекалии. Въпреки този факт авангардната артистка и писателка Шарлоте Рош продължава да шокира с детайлното описание на "онова, което излиза отзад". Именно поради своята деликатност темата се превръща в табу. Културното същество, наречено човек, подтиска сетивното си възприятие на нечистотиите и дори чрез езика се дистанцира от неприятните себеподобни, наричайки ги с неласкави епитети като "боклук", "лайно", "нечистоплътник".

Особена трудност за възприемане на естеството на облекчаването на дебелото черво има в християнството. Въпреки че Бог трябва да е създал човека по свой образ и подобие, писателят Милан Кундера е констатирал, че мисълта за божествения характер на екскрементите е богохулна. Дори божият син не е бил принизен до естествената човешка нужда. Античният агностик Валентин постулира, че Христос е ял и пил, но никога не е имал потребност да се изхожда.