За литературата и нейните фестивали

Отвъд бройката, която не е толкова важна, това със сигурност е един от най-престижните фестивали. Защото кани (и те идват) писатели като Марио Варгас Льоса, Карлос Фуентес, Тарик Али, Марк Странд, Чарлс Симич, Казуо Ишигуро. Тази година тук могат да се видят и чуят Петер Естерхази, Дача Мараини, Нанси Хюстън... Сред основните участници са Цветан Тодоров и Илия Троянов, които присъстват в сайта на фестивала и с марката „България”.

Проспиване

В България, с изключение на кратка бележка в един новинарски сайт, никой не съобщава за фестивала, разбира се. По същото време в рубриката си за най-новото от изкуство и култура голям български сайт предлага „безплатни схеми за гоблени... и практични съвети за избора на панама и мулине”. Затова, докато телеграфните агенции, специалните пратеници на телевизии и вестници и културните журналисти придрямват над гоблена „Есенна гора” или „Старата мелница”, нека използваме паузата за още малко репортаж. Да пробутаме контрабандно информация за литературно събитие.

Темата на тазгодишния Берлински фестивал е „Африка” и нейната днешна литература, могат да се чуят за първи път изгряващи африкански поети и прозаици. Впрочем, тъкмо Илия Троянов е един от активно представящите ги. А последната вечер на фестивала, който затваря на 5 октомври, ще бъде изцяло посветена на починалия наскоро голям арабски поет, палестинеца Махмуд Дарвиш.

Какво друго.

Фестивалът се провежда в известното Berliner Festspiele, където след по-малко от месец започва големият театрален фестивал, който тази година ще се откриe с нова постановка на Димитър Гочев по „Буре барут” на Деян Дуковски.

Знаете ли,

колко литературни фестивала има в България?

Сериозни, ежегодни, с репутация и събиращи актуални имена от различни поколения, канещи смислени автори от други страни... Нито един, доколкото знам. Хайде холан, ще каже разумният читател, надвили сме си на харча, та и литературни фестивали да правим. Но ако се огледаме наоколо ще видим, че не е до харч. За справка – Македония има престижен фестивал като този в Струга, който трае от 1962 до днес. И неговата голяма награда „Златен венец” са печелели поети като Йосиф Бродски, Шеймъс Хийни, Пабло Неруда, У.Х.Одън... (А ние се отчитаме всяка година с четене на Евтушенко в НДК.)

Не знам, сигурно така е само в литературата, а нещата в другите изкуства да са далеч по-добри. Имаме поне три филмови фестивала, макар и на различно ниво, също толкова театрални... Вече можем да гледаме няколко нови български филма без да се изчервяваме.

Проблемът не е в парите, става все по-ясно. Един паметник на Хан Крум в центъра на Пловдив или на Хан Аспарух, изтипосан насред София, струват десетократно (или стократно) повече от литературна среща. Проблемът е, че ние още мислим културата като бетон, гранит, монументална композиция. Или като ловна дружинка, комитет около президента, мрачно напиване. А в това време светът се е променял, граници са се заличавали, изкуства са се омесвали. И като вдигнем един ден очи от гоблена „Гергов прави паметник на Крум и купува телевизия”, ще видим, че наоколо няма жива душа.