Защо толкова деца се разболяват от параноидна шизофрения
19 декември 2019Той е на 15, притежава чудесен талант, учи в Художествено училище, до 8 клас е отличник, с родителите си няма особени проблеми. В един момент обаче спира да ходи на училище, вкъщи става агресивен, забърква се в кражби, залавят го, попада в Детска педагогическа стая. Промяната се случва за малко повече от година.
Той е на 16, употребява метамфетамини, агресивен е. За да го спаси, семейството мобилизира всичките си роднини и в продължение на два месеца устройват домашен затвор, където едновременно го пазят поне трима души. Цялата разширена фамилия зарязва всичко друго, за да участва в акцията.
Тя е на 16 и вече има зад гърба си житейски опит, какъвто притежават малцина: оцеляла е след левкемия. Ремисията е в ход, когато посяга към наркотиците. Бяга от къщи, забърква се с по-големи момчета, влюбва се в дилър, спира да ходи на училище, отвръща с агресия на всеки опит на родителите да се намесят.
Той е на 18, пратили са го при леля му в друг град, за да го откъснат от средата. Там обаче лесно си намира същите лоши другари и проблемите ескалират. Иначе е силен млад мъж, пие анаболи и тренира. При последния конфликт с лекота чупи носа на леля си.
Тя е на 17, рисува, пише стихове, иска да следва архитектура. След епизодична употреба на синтетични наркотици остава три месеца в кома, получава инсулт, но оживява. Придвижват я с инвалидна количка, трудно говори, самосъзнанието ѝ е като на петгодишно дете.
Коварните синтетични наркотици
Историите са стотици - и звучат еднакво страшно. Статистиката на Националния център по обществено здраве показва, че устойчиво се увеличават случаите с деца и младежи до 18 години. Само за първите девет месеца на 2019 година след остра интоксикация поради употреба на наркотични вещества в болница са попаднали общо 8125 души, от тях 586 са на възраст до 15 години, а 556 - между 16 и 18 години. Проблемът с тези 1142 жертви на наркотиците до 18-годишна възраст е, че никой не знае какво да ги прави.
Дизайнерските наркотици водят до тежки психотични реакции. И колкото по-рано е започнала употребата, толкова по-бързо се стига до тези реакции. Но стационарно лечение на така наречения „психотичен епизод" се извършва единствено в детското психиатрично отделение на Александровската болница. А там трудно приемат подобни случаи. Но дори когато ги приемат, лекарите могат само да овладеят психозата - цялостна терапия на наркозависимостта не се провежда. Напоследък в София се появи частна терапевтична програма за тийнейджъри, но тя далеч не е подходяща за всекиго. Програмата залага много на спорта, но местата в нея са ограничени. И, разбира се, струват доста пари.
Гърч, посиняване, задушаване, буйство
Как да разпознаем децата или тийнейджърите, изпаднали в остра интоксикация след употреба на наркотици? Д-р Иван Добринов, завеждащ на отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" в Раднево (най-голямото в страната) обяснява:
"Картината е абсолютно неясна, особено за медиците от Спешна помощ. Човек в такова състояние може непосредствено едно след друго да направи епилептичен гърч, после да посинее и да спре да диша, след което да се съвземе и да буйства. Не е ясно какво е употребил, а и много често, освен наркотици, има намесен и алкохол. Нито медиците от Спешна помощ, нито лекарите от болниците, където ги откарват, знаят съвсем ясно как да подходят. При масовото разпространение на дизайнерските дроги, които се променят непрекъснато, самият човек, изпаднал в такова състояние, не знае какво точно е взел. Но случаите се увеличават, това се вижда и с просто око."
Обичайната диагноза, която автоматично получават пациентите с психотични епизоди след употреба на синтетични наркотици, е параноидна шизофрения. Това е диагноза за цял живот, с нея се отива на ТЕЛК, тя обикновено води до пенсия. Ако пациентът е настанен в психиатрия, която не е специализирана за зависимости, диагнозата „параноидна шизофрения" просто му е гарантирана. Само дето за огромната част от случаите тя не е вярна. Ако спрат употребата, ако предприемат подходяща терапия, ако останат „чисти", тези пациенти възстановяват личността и психичното си здраве. Ключовата дума е "ако", а тя веднага води до "как" и "къде". И някъде там попадаме в задънената улица. Защото обикновено нито се знае как, нито има къде. Подсилените превантивно-информационни центрове би трябвало да се захванат тъкмо с тези въпроси без отговор.
Да, на редица места вече се забелязват достойни за уважение усилия и знаци на истинска загриженост, но като цяло центровете няма как да реагират на потребността от спешна помощ - това не е тяхното предназначение. Държавата обаче предпочита да мисли, че с тях си решава проблема - и не прави нищо, за да добави липсващото звено. Нещо повече: закрит беше Националният център по наркомании, чиято дейност се преля в Министерството на здравеопазването. Така, според очакванията, целите и отговорностите се размиха и изпариха.
Обществото реагира остро срещу всеки опит някъде да се настани терапевтична програма. Показателен е примерът с държавната метадонова програма, която остана без дом след закриването на Националния център по наркомании. Но и преди това имаше други подобни случаи. А всъщност става дума за същите тези деца, за нашите деца, които все някъде трябва да се лекуват.
Как дете на 15-16 години ще получи инфаркт или инсулт?
Страшни са данните за децата с тежка интоксикация след наркотици. Но има и още по-страшни, които не излизат на бял свят, защото никой не ги събира: данните за фаталния изход. В смъртния акт обикновено се записва непосредствената причина за смъртта - дихателна недостатъчност, инфаркт, инсулт. Но как дете на 15-16 години ще получи инфаркт или инсулт? В ежегодния Европейски доклад за наркотиците (България също предоставя данни за него) обикновено се въртят едни и същи числа, които едва ли отговарят на истината. Още в началото на нашия век, когато в България хероинът беше най-големият убиец, данните за смъртността от наркотици бяха крайно неточни. След като някъде около 2007 г. започна настъплението на синтетиката, тези данни си останаха недостоверни. И вече никой не знае колко точно са смъртните случаи. С просто око се вижда единствено, че днес децата и младежите "пипват" параноидна шизофрения едва ли не по-често от грип. И всеки, който мисли, че това е нормално, или не иска, или не може да мисли.
А помощ няма
В менюто на кошмара, който изживяват родителите на деца и тийнейджъри, посегнали към дрогата, се прибави още една съставка - полицията не е длъжна да уведомява семейството при задържане. Ако реши, може и да го уведоми, но не е длъжна. Чудно ли е при това положение, че най-уплашени и най-безпомощни са именно родителите? Те трябва да се справят с един жесток проблем, за който няма нито едно полезно решение. И то в онази възраст на децата им, която и без тези усложнения е достатъчно противоречива.
А помощ няма отникъде.