1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Източна Европа иска по-силно присъствие на НАТО

Моника Сирадцка
9 юни 2018

Президентите на девет източноевропейски страни, сред които и Румен Радев, настояват за по-силно присъствие на НАТО в източната и южната част на Европа. Те се надяват на по-добра защита от тероризъм и от Русия.

https://p.dw.com/p/2zCUn
Polen NATO Manöver Saber Strike in Orzysz
Снимка: Getty Images/AFP/W. Radwanski

"Увеличаването на бойната мощ и военната мобилност на Алианса" има голямо значение за отбраната на източния фланг на НАТО, се казва във Варшавската декларация на т.нар. група Б9, съставена от източноевропейски страни-членки на НАТО. В декларацията си те споменават все още нерешния конфликт в Украйна и произтичащите от Русия заплахи. Документът е подписан от президентите на Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и трите балтийски държави - Естония, Латвия и Литва. Само Чехия изпрати на срещата парламентарен представител.

Регионалната инициатива Б9 възникна през 2015 година в Букурещ. Затова и групата държави беше наречена Б9. Тя иска да бъде единният глас на източния фланг на НАТО, както и да се погрижи за това на срещите на върха на Алианса проблемите на източноевропейския регион да бъдат чути.

НАТО трябва да предвижда кризите

Лидерите на държавите от Б9 настояват в декларацията си за "по-стратегически насочено кохерентно присъствие на НАТО на източния фланг и за увеличаване на способността на НАТО да предвижда кризите". В тази връзка те очакват "конкретни решения" от срещата на върха на НАТО в Брюксел, планирана за месец юли. Така например деветте страни са единодушни, че в региона на Черно море е нужно засилване на присъствието на НАТО с "военноморски и военновъздушен компонент", заяви полският президент Анджей Дуда на съвместна пресконференция с румънския президент Клаус Йоханис.

Румънският президент Клаус Йоханис подчерта, че за него евроатлантическите връзки са много по-важни от двустранните отношения. Той очаква от НАТО подкрепа по отношение на "хибридните заплахи", както и в борбата срещу тероризма в източната и южната част на Европа. Йоханис заяви още, че Румъния е готова да поддържа отбранителните си разходи на изискваното от НАТО ниво от два процента от БВП. Полша изрази същата готовност и по този начин спада към малкото изключения сред страните-членки на НАТО.

8 юни 2018: срещата на Б9 във Варшава
8 юни 2018: срещата на Б9 във ВаршаваСнимка: picture-alliance/Pacific Press/J. Ratz

Засилено присъствие на Изток

Първата среща на лидерите на деветте страни се проведе през ноември 2015 година. Тогава те излязоха с обща декларация и настояха на фона на украинската криза за допълнителни мерки за засилване присъствието на НАТО по източния фланг на Алианса. На срещата на върха на НАТО през 2016 година беше взето решение за разполагането на натовски батальони в Полша и в трите балтийски републики. Полският президент Анджей Дуда твърди, че Б9 е допринесла за вземането на това решение.

Сега източноевропейските страни искат още повече да разширят зоната за сигурност в Източна Европа. В тазгодишната Варшавска декларация се споменават Грузия, Молдова, Украйна и страните от Западните Балкани, които могат да бъдат обвързани със сътрудничество с НАТО. Москва гледа извънредно критично на тези стремежи. В гласуваната през 2010 година военна доктрина Русия отново окачествява НАТО като заплаха за страната.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата