Живот след ада

След свалянето на диктатора Чаушеску през зимата на 1989 г. малко по малко започна да се вдига завесата на неговото продължило десетилетия управление. Невъобразими кадри и снимки достигнаха до световната общественост. Сред тях и тези от дома за деца Чигид. В тази бивша ловна хижа, на около 60 км от окръжния град Орадея, живееха, по-точно вегетираха десетки деца сираци, много от тях с психически увреждания: запуснати, недохранени, изложени на студа. Много от тях бяха държани в тъмно подземие, наречено"изолатор". Само за две години и половина в Чигид бяха починали 139 деца, а труповете им - заровени в близка нива.

Прераждането на Чигид

Историята, разказана тогава от германското списание "Шпигел" и предаването "Шпигел ТВ", предизвикаха огромен отзвук в Германия. Само за няколко месеца бяха събрани 3,1 милиона германски марки, санитари и психолози не само от Германия се притекоха на помощ на децата от сиропиталището. За две от тях тази помощ се оказа много закъсняла, но останалите бяха спасени. Днес, 21 години по-късно, може да се каже, че именно тази масирана помощ от чужбина е помогнала на обитателите на Чигид да се завърнат към нормален живот.

Голям принос за това има д-р Павел Оарчея, детски лекар от Орадея, спешно командирован във въпросното сиропиталище. Д-р Оарчея веднага се захваща за работа, назначава нов персонал и се опитва да установи личен контакт с децата. В продължение на 17 години той ръководи сиропиталището, което днес е напълно модернизирано и обзаведено. Някогашните деца са останали заедно в група, повечето от тях продължават да живеят в Чигид.

Другото име на ада

Една от тях е 33-годишната днес Ангела Фекете. През 1990 тя живеела в помещение, приличащо повече на кочина, и замеряла посетителите с изпражнения. Всяка вечер била укротявана със силна доза приспивателно. "Бях шокиран. Тя не можеше дори да плаче", спомня си д-р Оарчея. Много от държаните в подобни условия деца не били в състояние да ходят изправени, защото мускулатурата на краката им била неимоверно отслабнала. Други не можели да говорят, защото от години никой не бил разговарял с тях.

За повечето от тези деца 1990 става годината на тяхното прераждане. Днес Ангела Фекете може да плаче, да се смее и да говори. Заедно с няколко други жени с увреждания живее в голяма и светла стая в една от къщите, построени през последните години в Чигид. Управителката на общежитието казва, че Ангела се оправяла почти сама. Чигид, дълго време другото име на ада, днес представлява образцово общежитие.