ЕС и ваксинациите: защо България е последна?

През декември 2020, само дни преди Коледа, ЕК одобри за ползване първата ваксина срещу коронавирус - тази на BioNTech/Pfizer. На 27 декември в повечето държави от ЕС започнаха и масовите ваксинации с този препарат. Впоследствие бяха одобрени и ваксините на AstraZeneca, Moderna и Johnson & Johnson. Как протекоха ваксинациите в тези първи шест месеца досега? В кои страни има успехи и къде са твърде бавни?

Германия

Първа в Германия беше ваксинирана една 101-годишна жена, обитаваща старчески дом в Саксония-Анхалт. Кампанията по ваксинирането де факто започна няколко дни преди 27 декември, но впоследствие започна да върви твърде мудно - главно поради недостиг на ваксина. Организацията също се оказа не особено добра - много от желаещите да се ваксинират се оплакваха от огромния хаос при раздаването на часовете за ваксинация, от дългото чакане пред ваксинационните центрове или от блокираните телефонни горещи линии.

Чуха се и редица обвинения срещу Еврокомисията: например, че не е поръчала достатъчно количество ваксини, още когато препаратите са били във фазата на тестването - нещо, което САЩ бяха направили.

Кампанията потръгна бързо чак през пролетта на 2021. А от 1 юни отпадна приоритетният ред при желаещите да се ваксинират. По данни на института "Роберт Кох" в момента близо половината от пълнолетното население на Германия е ваксинирано с поне една доза.

Франция

"Прекалено бавни и бюрократични сме. Трябва да действаме по-бързо", каза самокритично президентът на Франция Еманюел Макрон в края на март. И там кампанията потръгна след известни първоначални трудности. Подобно на Германия, и във Франция месеци наред имаше приоритетен ред за ваксиниране, според който с предимство се имунизираха най-възрастните и хората с тежки и хронични заболявания.

На 1 юни тази година Франция обаче премахна приоритетния ред и обяви, че могат да се ваксинират всички, които желаят, независимо от възрастта си. От 15 юни в страната вече имунизират и деца над 12 години. Желаещите да се ваксинират са многобройни, организацията там е добра. До момента са инжектирани близо 50 милиона дози, една четвърт от французите са изцяло ваксинирани.

Италия

Кадрите от Бергамо от пролетта на 2020 обиколиха света и предизвикаха истински шок: дълги опашки от чакащи хора пред болниците, претоварени интензивни отделения и персонал, цели халета с ковчези на хора, починали от Ковид. Провинцията в Северна Италия беше най-силно засегната от пандемията в цяла Европа.

От 60-те милиона жители на Италия междувременно има 17 милиона души, които са изцяло ваксинирани. Напоследък обаче готовността на хората да се ваксинират сякаш спада, затова премиерът Марио Драги отправи апел към съгражданите си: "Най-лошото, което можете да направите, е да не се ваксинирате или да си останете само с първата доза ваксина".

Скептицизмът на населението в Италия беше основно подхранен от съобщенията за опасни странични явления, предизвикани от ваксината на AstraZeneca. Затова повечето италианци междувременно получават втора инжекция с друг препарат.

Малта

Малка държава, голям успех. Най-малката страна в ЕС е същевременно европейски шампион по ваксиниране. Още в края на май здравният министър обяви, че Малта е постигнала досегашната си цел - да ваксинира 70% от населението срещу Ковид. Тя е и първата страна в Европа, която може да се похвали с подобен успех. Как го постигна? Правителството на Малта навреме започна да поръчва допълнителни количества ваксина, които оставаха неизползвани от други европейски държави. Към това се добави и добрата организация и късите транспортни пътища в една страна с население от само 440 000 души.

Тези успехи позволиха на Малта да премахне ограниченията по-рано, отколкото други страни. В началото на лятото Малта иска да се профилира като сигурна туристическа дустинация.

Великобритания

След като Великобритания напусна ЕС през януари 2020, страната върви по свой път и в кампанията по ваксинирането. Още на 8 декември - т.е. три седмици преди старта на кампанията в ЕС, на Острова започнаха да ваксинират - предимно с британския препарат на AstraZeneca.

Оттогава насам Европа е принудена да признае, че британците постигнаха голям успех в това отношение. Една от причините за това е, че Великобритания вече не е обвързана с процедурите на одобряване на ваксините и с разпределянето им от страна на Еврокомисията.

Половината британско население вече е напълно ваксинирано, а близо 80% са получили поне първата доза. Бързо разпространяващата се Делта мутация сега допълнително усили готовността на британците да се ваксинират. От 18 юни насам имат право да се ваксинират вече всички, които са навършили 18 години. Само в първите два дни след отмяната на приоритетния ред, бяха регистрирани над 1 милион записвания за ваксинации.

България

Последна в класацията на европейските държави по напредък на ваксинациите е България. Бившият здравен министър Костадин Ангелов се ваксинира пръв пред телевизионните камери още на 27 декември миналата година, но това явно не доведе до прилив на доверие към кампанията. Голяма част от българите си остават скептични по отношение на ваксините.

Системата на здравеопазването в тази най-бедна страна от ЕС е относително слабо развита. Това обяснява защо броят на починалите в резултат на инфекция с Ковид в България е по-голям от средния за Европа.

Според проучване на американския университет "Джонс Хопкинс", България е имала най-високия процент (4%) на починали, вследствие на зараза с коронавирус в целия ЕС. Експертите критикуват и факта, че голяма част от медицинския персонал е напуснал страната, търсейки работа с по-добро заплащане на Запад.

Според данни на "Our World in Data" - база данни на университета в Оксфорд, в момента в България са изцяло ваксинирани едва малко над 10% от населението. Дали този процент ще се увеличи сериозно - това остава неясно на фона на значителния скептицизъм по отношение на имунизациите.