Един янки край Стената на плача

Без нови мирни инициативи или обещания за възобновяване на преговорите, но пък с уверение за продължаващ американски ангажимент в близкоизточния процес - така завършва първото посещение на президента Барак Обама в Близкия Изток. Толкова безславен завършек, че някои от наблюдателите дори оприличиха Обама на турист. При това още преди, а не след края на тази визита.

Коя е новината?

Но нека се опитаме да изведем все пак някаква новина. Че американският президент е за решение на конфликта на принципа на двете държави - това сме го чували и преди. Както и не сме си представяли, че премиерът Нетаняху ще спре строителството на къщи за еврейски заселници, за което настоява цялата международна общност. Всъщност не би трябвало да търсим новината в близкоизточната тематика - та нали още преди да започне обиколката си Обама заяви в прав текст, че не носи нови мирни инициативи в багажа си. Тогава какво? Може би новината е свързана с Иран? Да, може би.

Преди тази визита изходните позиции изглеждаха така: Израел бе загрижен, че до няколко месеца Техеран може да се сдобие с атомна бомба, а американският президент му съчувстваше, но отказваше да се съгласи на превантивен военен удар - не и преди Иран да е произвел достатъчно количество обогатен уран. В края на визитата нещата изглеждат така: Израел настоява, че има право на самозащита, с което Обама е съгласен. Но той настоява за още дипломатически усилия, каквато впрочем е и официалната позиция на ЕС, в т.ч. Германия. Ако обаче дипломатическото решение се окаже непосилна задача, тогава Вашингтон обещава да сложи всички опиции на масата, вкл. военния вариант. Но и това ни звучи доста познато, нали?

Червената линия на Обама

Тогава какво ни остава? Сирия. Ако сега американският президент обещава да проучи дали в Сирия наистина се използва химическо оръжие, и след като знаем, че за него това е червената линия, която не бива да бъде прекрачвана, може би пък това да е търсената от всички новина? Защото още преди година Обама заяви, че използването на оръжие за масово унищожение в Сирия би оправдало военна намеса. Да, това ще трябва да е новината.

И все пак: нещо ме кара да съм повече песимист, отколкото оптимист. Защото всеки запознат ще ви каже, че възможностите за военно решаване на конфликта в Сирия са ограничени. В смисъл, че свалянето на Асад няма да е трудно, както не беше трудно да бъдат изпратени в историята Саддам Хюсеин, режимът на талибаните или Муамар Кадафи. По-трудното идва след това - показват го Ирак, Афганистан и Либия. Какво гарантира, че Сирия след Асад ще бъде по-мирно и по-добро място за живеене, отколкото Сирия при диктатора Асад?

Барак Обама ще направи всичко възможно, за да си спести нова военна авантюра. Защото вече има опита с Ирак, Афганистан, Либия...

Автор: Е. Лилов; Редактор: М. Илчева

Съвместно с предаването "Светът е седем" на БНТ