GRIECHENLAND/PLEITE?

Европейците тръпнеха в очакване на резултатите от телефонната конференция, проведена в понеделник между гръцкия министър на финансите Евангелос Ванизелос и представители на МВФ, ЕС и ЕЦБ. Само два часа и половина след началото на конференцията обаче разговарящите затвориха телефоните. Конкретни резултати така и не бяха представени. И все пак Ванизелос окачестви разговора като "продуктивeн и съществен".

Банкрут през октомври?

Финансовите министри от еврозоната вече ясно заявиха на гръцкия си колега, че не вярват в успеха на гръцката приватизация. Според тях са нужни още по-големи усилия от гръцка страна. В противен случай няма да бъде изплатен шестия транш от спасителния пакет. А това би означавало държавен банкрут. В опита си да предотвратят фалита гръцките министри от неделя насам разработват нови мерки за икономии. Как изглеждат новите планове обаче все още никой не знае.

Според гръцките медии представителите на "тройката" (МВФ, ЕС и ЕЦБ) са представили списък с 15 вече договорени мерки за икономии, които спешно трябва да бъдат реализирани. Една от тях: по-бързото съкращаване на държавни служители. 50 000 трябва да бъдат съкратени веднага, а още 100 000 - до 2015 година. Държавните пенсии и заплати също трябва да бъдат занижени или замразени. Сигурно е, че премиерът Папандреу стриктно ще се придържа към този списък. Негова върховна цел е да убеди европартньорите, че Гърция ще успее да намали бюджетния си дефицит за 2011 година до 7.6 процента.

Същевременно говорител на еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен отхвърли спекулациите, че ЕС изисквал все нови и нови мерки за икономии: "Ние искаме цялостно изпълнение на договорените цели. Нито повече, нито по-малко".

Гръцкият министър на финансите Евангелос Ванизелос заяви, че Гърция е твърдо решена да изпълни задълженията си към международните кредитори: "Имаме и волята, и задължението да направим каквото трябва не само пред еврозоната, но и пред самите себе си и пред нашита деца". Според Ванизелос ще бъде добре, ако тройката международни кредитори има постоянно присъствие в Атина, за да се избегнат недоразумения от комуникационен характер.

Хронология на спасението

През май 2010 година беше гласуван първият спасителен пакет в размер на 110 милиарда евро. 30 милиарда евро отпуска МВФ, а остатъкът от 80 милиарда - страните от еврозоната. След отказа от участие на Словакия и отпадането на Ирландия и Португалия като възможни кредитополучатели, сумата от 80 милиарда от европейските държави се сви до 77.3 милиарда. Ефективно първият спасителен пакет е в размер на 106.2 милиарда евро. Германското участие в спасителния чадър е 27.92 процента. При участието на всички страни от еврозоната Германия трябва да участва в пакета с максимум 22.4 милиарда евро. След петте отпуснати транша в Гърция са се влели общо 13.45 милиарда евро. Шестият транш трябва да бъде в размер на 8 милиарда.

На 21 юни 2011 страните от еврозоната се споразумяха за втори спасителен пакет за Гърция в размер на 109 милиарда евро до 2014 година. Парите на страните идват от европейския спасителен механизъм. МВФ също участва в пакета.