Европейски политици в подкрепа на Турция

От бившия френски премиер Мишел Рокар през бившия полски външен министър Бронислав Геремек и финландския премиер Марти Ахтисаари до германския християндемократ Курт Биденкопф, всички са единодушни: предимствата от членството на Турция в общността далеч надвишават недостатъците.

Този е основният извод, съдържащ се в тяхната съвместна студия, която бе представена вчера в Брюксел. Ето какво заяви Марти Ахтисаари:

"Турското правителство провежда енергични реформи. То предложи осем проекта за реформи, включително промени в конституцията. Това доведе до значително подобряване на иниституционната рамка. Човешките права получиха друга стойност, малцинствата имат повече права от по-рано в училищата и медиите, смъртното наказание бе премахнато, налице е известна защита против изтезанията в затворите. Има религиозна свобода и равнопоставеност на половете, военните не играят вече ролята, която играеха преди."

Ахтисаари добави, че много от тези реформи трябва да бъдат подобрени, но затова имало достатъчно време; сега не се решавал въпросът за членството на Турция, а само за започването на преговори.

Приемането на Турция в общността ще има преди всичко икономически предимства за сегашните страни-членки - смята групата видни европейски политици. Турция притежавала млада работна сила, която можела да компенсира спада в западноевропейската раждаемост, икономиката на страната се разраствала, а Турция била и важен пазар. Изтъква се също географското положение на страната и мощта на турската армия - фактори, които допринасяли за европейската сигурност.

Ахтисаари признава, че ще има някои и друг проблем, но не повече отколкото при досегашните разширителни кръгове:

"Турция ще повиши разнообразието в ЕС, но може да доведе и до повече противоречия. Но е много невероятно това да предизвика промени в европейските институции."

При посещенията си в Турция, Ахтисаари и неговите колеги установили, че огромното мнозинство турци са мюсюлмани, но подкрепяли лаицистичното държавно устройство. В отчета се подчертава все пак, че ентусиазмът по модерността не е необратим; това можело да стане едва след получаването на гаранция за членство в ЕС.