Дянков: Българската наука е длъжник на икономиката

Финансовият министър на България Симеон Дянков някак си е повече на своя територия във Вашингтон, отколкото в София – най-малкото поради това, че икономическите му представи се приемат по-добре в среда на почти фанатични последователи на свободния пазар, и не толкова добре в постсоциалистическия климат на Балканите. Това Дянков ясно усети при участието си във форум, посветен на икономическата криза в Европа, в Cato Institute във Вашингтон. Американският институт е един от водещите мозъчни тръстове в САЩ и се смята за бастилията на свободната пазарна икономика.

Критичен към Европа и БАН

Форумът, в който Симеон Дянков участва, се проведе под мотото „Икономическата криза в Европа и бъдещето на еврото”. В него участва и икономистът Стив Ханке, бивш съветник в редица държави, в това число и в България, където налага валутния борд. И двамата икономисти поставиха акцент върху намалената конкурентноспособност на Европа и нуждата от структурни реформи, за да се излезе от посткризисния период.

Особено добре се приеха критичните забележки на българския министър към Европа (които може да не са оригинални, ако се вземат предвид изказванията на американски икономисти, но пък сега идват от устата на европеец) или за българската наука без икономически принос: „Все още си имаме Академия на науките с почти 8 000 души, повече отколкото са данъчните служители [...] Но българската наука не е допринесла много в нито една област, а със сигурност с нищо за икономиката.” Изказването на Дянков за необходимостта науката да стане по-приложна беше посрещнато с ентусиазъм от аудиторията в Cato Institute. Защото в Америка, но и в повечето западни страни от науката се очаква някакъв икономически принос.

Българският финансов министър коментира: „Европа не гледа на повишаването на конкурентноспособността като на смислена цел, поне засега. Смята я за дребнава, неевропейска и изобщо е за другите”, каза иронично Дянков. Но последиците от кризата и демографските тенденции в Европа ще наложат промени, добави с по-сериозен тон министърът и предвеща: „Ако настъпи промяна в начина, по който европейците мислят за конкурентноспособността си, то тя няма да дойде от Западна Европа - опит вече бе направен - а ще дойде от т. нар. „нова Европа”, от източноевропейските държави."

Финансовият министър представи три от предвидените от правителството реформи – пенсионната, административната и образователната. Съкращенията в държавния апарат трябва да стигнат 20 процента, каза още Дянков. Той коментира и решението на кабинета да не увеличава ДДС до края на годината, като подчерта, че вдигането на данъка би могло да забави икономическото възстановяване на страната: „Сигурен съм, че за нас това беше правилното решение”, каза Дянков. Стив Ханке вметна, че България е постъпила правилно, докато Гърция вече два пъти вдига ДДС, което според него е фатална грешка.

Валутният борд - гаранция за бюджетна дисциплина

В речта си Стив Ханке защити валутните бордове в България и Естония – инструменти, които много други икономисти напоследък сочат като пречка за икономическото възстановяване на двете страни, особено на България. Дори МВФ вече не гледа само положително на валутните бордове: в най-новия доклад за европейската икономика се казва, че страните с валутен борд са привлекли свръхпостъпления на чужд капитал, което е станало причина както за прегряване на икономиките им, така и за голямата им уязвимост от финансовата криза.

Според Ханке валутните бордове налагат фискална дисциплина и така предпазват от кризи като гръцката. На форума в Cato Institute не се коментираха рисковете за България от гръцката криза, но Стив Ханке бе категоричен - Гърция е влязла в „спирала на смъртта”: „Мога да кажа категорично, че накрая Гърция ще трябва да преструктурира дълга си, или с други думи да стане неплатежоспособна, или с още по-ясни думи: просто ще фалира.”