ДС като "приказка безкрай"?

Анализ на Георги Папакочев:

Отминаващата 2012 година се оказа продуктивна в битката срещу мрежите на комунистическата ДС. След отзоваването на посланиците-агенти от дипломатическите им назначения в чужбина още в началото на годината гръмна скандалът с 11-те митрополити от 15-членния Свети синод на БПЦ, които са сътрудничили на тайните служби. В свой анализ по повод встъпването в длъжност на новия президент Плевнелиев от януари агенция ДПА припомня дейността на Комисията по досиетата, която „последователно е обявявала принадлежността към тайните структури на дипломати, журналисти, учени, творци, интелектуалци и висшите духовници” и изразява надежда, че сагата с българските шпиони е към края си.

Голямото ограбване

Междувременно през март КС отказа скриването на агентите единствено с картончета в ДС и постанови, че трябва да бъде обявявана принадлежността на хора както с налични, така и с унищожени досиета. По този начин конституционните съдии дадоха възможност Комисията по досиетата да се заеме с папките на „кредитните милионери” и да хвърли светлина върху мащабите на банковия грабеж, осъществен при управлението на Жан Виденов. През април беше гласувана поправка в закона за досиетата, с която на практика на Комисията беше дадена зелена светлина да обяви имената на кредитните длъжници от 90-те години на миналия век. А те се оказват неимоверно много – в момента приключва проверката на над 50 хиляди човека от почти 11 хиляди фирми, като очакванията са още през януари 2013 година на светло да се появят най-малко 5000 имена на ченгета.

Както отбелязва по този повод френската АФП, по-голямата част от източените държавни пари, почти 3 милиарда лева по това време, не са върнати обратно, с което през 1996 г. започва безпрецедентната финансова криза и фалит на 14 банки. „Списъците на т. нар. ”кредитни милионери” тогава бяха публикувани в печата, но всички опити да се разкрият връзките им с тайните служби се оказаха безуспешни”, посочва агенцията и допълва, че „много от тези хора все още заемат ключови позиции в бизнеса и финансите на страната”.

Българският „Щирлиц”

В самия край на 2012-та българският парламент, с изключение на депутатите от БСП, гласува друго важно решение – премахна юридическите пречки пред проверките за принадлежност към ДС и разузнавателните служби на тогавашната БНА на всички средни началници, заемащи позиции в сегашните структури на служба „Военна информация” и НРС след 16 юли 1991 г. Воят, който се надигна по този повод, беше голям. Социалистите светкавично поискаха президентът Плевнелиев да наложи вето върху поправките в закона, тъй като осветяването на над 1000 „действащи служители на разузнавателните служби, включително в чужбина, в рискови страни” щяло да постави под заплаха „техния живот, живота на техните семейства и на хора, с които са контактували”. В паниката стана ясно, че в момента почти стотина ДС-разузнавачи се намират извън страната и действат под прикритие. Според експерти обаче, осветяването им в страната ще позволи да се разбере какво е присъствието на кадри от филиалите на съветското КГБ и ГРУ в днешните български разузнавателни ведомства, както и дали въобще през двете десетилетия на прехода нещо се е променило в тях.

По този повод разследващият журналист Христо Христов цитира в своя блог думите на германския проф. Ханс-Йорг Гайгер, един от хората, които са участвали в разформироването на тайните служби на бившата ГДР: „Не допуснахме нито един офицер от Щази да продължи работа в специалните служби на Германия, защото не може хора, които са работили против народа си, след промените да работят за неговата сигурност”. В разразилите се по темата форумни дискусии в интернет бяха поставени и други въпроси. Например защо досега тези „големи разузнавачи” не са били върнати в страната, след като повечето от тях отдавна са известни на западните служби? Или за кого, всъщност, те продължават да работят до днес?

Решаващата дума по въпроса сега е на президента Плевнелиев. Още в първите дни на Новата година той ще трябва да подпише или не указа за приетите законови поправки. С което ще приближи или отдалечи още повече финала на десетилетната вече „приказка безкрай” с агентите на комунистическите тайни служби.

Приказка, опротивяла до втръсване дори на самите агенти и доносници.

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: Б. Рачева