1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

ДС като "приказка безкрай"?

26 декември 2012

Предстоят още две ключови събития от сагата по осветяване на сътрудниците на ДС в България - отваряне на досиетата на "кредитните милионери" и изкарването наяве на средния ешелон агенти в разузнаването.

https://p.dw.com/p/178nQ
Снимка: Fotolia/Václav Hroch

Анализ на Георги Папакочев:

Отминаващата 2012 година се оказа продуктивна в битката срещу мрежите на комунистическата ДС. След отзоваването на посланиците-агенти от дипломатическите им назначения в чужбина още в началото на годината гръмна скандалът с 11-те митрополити от 15-членния Свети синод на БПЦ, които са сътрудничили на тайните служби. В свой анализ по повод встъпването в длъжност на новия президент Плевнелиев от януари агенция ДПА припомня дейността на Комисията по досиетата, която „последователно е обявявала принадлежността към тайните структури на дипломати, журналисти, учени, творци, интелектуалци и висшите духовници” и изразява надежда, че сагата с българските шпиони е към края си.

Голямото ограбване

Междувременно през март КС отказа скриването на агентите единствено с картончета в ДС и постанови, че трябва да бъде обявявана принадлежността на хора както с налични, така и с унищожени досиета. По този начин конституционните съдии дадоха възможност Комисията по досиетата да се заеме с папките на „кредитните милионери” и да хвърли светлина върху мащабите на банковия грабеж, осъществен при управлението на Жан Виденов. През април беше гласувана поправка в закона за досиетата, с която на практика на Комисията беше дадена зелена светлина да обяви имената на кредитните длъжници от 90-те години на миналия век. А те се оказват неимоверно много – в момента приключва проверката на над 50 хиляди човека от почти 11 хиляди фирми, като очакванията са още през януари 2013 година на светло да се появят най-малко 5000 имена на ченгета.

Както отбелязва по този повод френската АФП, по-голямата част от източените държавни пари, почти 3 милиарда лева по това време, не са върнати обратно, с което през 1996 г. започва безпрецедентната финансова криза и фалит на 14 банки. „Списъците на т. нар. ”кредитни милионери” тогава бяха публикувани в печата, но всички опити да се разкрият връзките им с тайните служби се оказаха безуспешни”, посочва агенцията и допълва, че „много от тези хора все още заемат ключови позиции в бизнеса и финансите на страната”.

Mann mit Mobiltelefon und Laptop
Много от бившите агенти все още заемат ключови позиции - в бизнеса и в политикатаСнимка: picture-alliance/ZB

Българският „Щирлиц”

В самия край на 2012-та българският парламент, с изключение на депутатите от БСП, гласува друго важно решение – премахна юридическите пречки пред проверките за принадлежност към ДС и разузнавателните служби на тогавашната БНА на всички средни началници, заемащи позиции в сегашните структури на служба „Военна информация” и НРС след 16 юли 1991 г. Воят, който се надигна по този повод, беше голям. Социалистите светкавично поискаха президентът Плевнелиев да наложи вето върху поправките в закона, тъй като осветяването на над 1000 „действащи служители на разузнавателните служби, включително в чужбина, в рискови страни” щяло да постави под заплаха „техния живот, живота на техните семейства и на хора, с които са контактували”. В паниката стана ясно, че в момента почти стотина ДС-разузнавачи се намират извън страната и действат под прикритие. Според експерти обаче, осветяването им в страната ще позволи да се разбере какво е присъствието на кадри от филиалите на съветското КГБ и ГРУ в днешните български разузнавателни ведомства, както и дали въобще през двете десетилетия на прехода нещо се е променило в тях.

По този повод разследващият журналист Христо Христов цитира в своя блог думите на германския проф. Ханс-Йорг Гайгер, един от хората, които са участвали в разформироването на тайните служби на бившата ГДР: „Не допуснахме нито един офицер от Щази да продължи работа в специалните служби на Германия, защото не може хора, които са работили против народа си, след промените да работят за неговата сигурност”. В разразилите се по темата форумни дискусии в интернет бяха поставени и други въпроси. Например защо досега тези „големи разузнавачи” не са били върнати в страната, след като повечето от тях отдавна са известни на западните служби? Или за кого, всъщност, те продължават да работят до днес?

Решаващата дума по въпроса сега е на президента Плевнелиев. Още в първите дни на Новата година той ще трябва да подпише или не указа за приетите законови поправки. С което ще приближи или отдалечи още повече финала на десетилетната вече „приказка безкрай” с агентите на комунистическите тайни служби.

Приказка, опротивяла до втръсване дори на самите агенти и доносници.

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми