Europa Nord-Süd-Gefälle
3 август 2011
По време на Студената война границата на благоденствието разделяше Запада от Изтока, а днес видимо се възстановява разделението отпреди Втората световна война. До 1939 година Чехословакия беше по-богата от Швейцария, а дори Полша вървеше много добре икономически, припомня историкът Густав Зайбт. В момента Чехия и Полша пак бързо просперират, докато Гърция, Италия, Испания и Португалия страдат от хронични и навярно дълготрайни финансови кризи. С други думи, Средиземноморието отново обеднява, връща се към скромното си икономическо минало отпреди Втората световна война.
Европейски метаморфози
Густав Зайбт смята, че за тази тенденция има две изключително интересни причини: първо, че ЕС косвено насърчава „реосманизацията” на Турция, тоест, решението на Анкара да гледа повече към Ориента и по-малко към Европа. И второ – кризите в Северна Африка. Историкът е убеден, че тези нови баланси в Европа трябва да се анализират в историческия им контекст.
Първите големи богатства в следантична Европа, припомня той, се появяват през късното Средновековие в пристанищните градове на Италия, Южна Франция и Испания, които са центрове на търговията между Ориента и Северна Европа. Това богатство по-късно пропълзява към Бургундия, Холандия и Северна Германия, но в продължение на столетия луксът, прогресът и модерният стил на живот идват най-вече от Италия, която е център на този пристанищно-търговски бум.
Положението се променя внезапно след две исторически събития: турците превземат Константинопол, а Колумб открива Америка. В резултат от тези събития традиционните търговски пътища се променят, Италия изпада в барокова летаргия, по-късно се рефеодализира, сковава се като мумия, застива в позата на църковна държава и в крайна сметка през ХІХ-ти век се превръща в туристическа атракция за северноевропейците.
Между мизерия и лукс
Успоредно с това в Холандия и Англия богатството нараства главоломно. След като златният поток от Америка към Испания пресъхва и след Трийсетгодишната война, която икономически съсипва германските земи, холандците и англичаните са безспорните лидери в Европа. Холандското богатство идва от търговията с далечни земи, при Англия през ХVІІІ-ти век се добавя и промишлеността, която в континентална Европа се развива едва век по-късно. Така през 1900-та година северните и средноевропейски страни са богати, а средиземноморските общо взето мизерстват. До Втората световна война това положение се запазва. Единственото изключение е Северна Италия, която достига промишленото равнище на съседните Швейцария, Австрия и Франция.
През четирите десетилетия на Студената война, когато Източна Европа попада в изолация зад Желязната завеса, европейският юг бавно наваксва, а с огромната помощ на ЕС накрая стига до бърз икономически подем. Богатите северноевропейци плащат на бедния юг селскостопански субсидии, инфраструктурни проекти и бърза индустриализация. Своя принос дава и масовият туризъм, тъй че към началото на 90-те години изглежда, че Южна Европа всеки момент ще настигне Севера.
В момента махалото отива в обратната посока: югът обеднява, европейският изток се завръща като икономическа сила. Не случайно все повече квалифицирани работници от Средиземноморието отново си търсят късмета на Север.