Двама се карат за шефския стол

ЕС отметна първото си полугодие с новия Лисабонски договор удивително трезво, да не кажем отрезвено. Това отрезвение се дължи от една страна на кризата с еврото, която отново докара Европа до ръба на разпада тъкмо в момента, когато бе изкачено още едно стъпало на интеграцията. От друга страна, и това е по-важно, Лисабонският договор не донесе желаното потягане и укрепване на съюза. Напротив: днес в Общността бушуват силни вътрешни борби.

Кой е шефът?

Новият президент на ЕС Херман ван Ромпой усвои длъжността си така волево, че изненада всички, които не го познаваха като министър-председател на Белгия. Властта, с която той разполага сега, му позволява да дърпа някои конци зад сцената. Въпреки това не му е лесно да намери новата си роля.

Сериозен проблем изкристализира в отношенията на Ван Ромпой с председателя на Европейската комисия Барозу. В деня на избора му белгийският политик създаде впечатлението, че желае колегиално разделение на труда между двамата главни "шефове" на ЕС. Днес обаче онези, които ги познават, казват, че те не могат да се разберат дори за това кой да е вдясно и кой отляво, когато трябва да минат заедно през някоя врата.

Двамата така и не можаха да намерят модус за участието си в международните срещи на върха: сега ЕС се представя винаги с двамата си председатели. ЕК проследи с особено голяма подозрителност как под ръководството на Ван Ромпой събранието на държавните и правителствените ръководители на ЕС се превърна по време на финансовата криза в централен орган за взимане на решения; от друга страна Барозу смята икономическата и валутната политика за свой запазен периметър.

Невидимата лейди Аштън

Последствията от борбата за компетенции са още по-очевидни на равнището на европейската външна политика. След поемането на външнополитическите дела от лейди Аштън, ЕС почти не се забелязва на сцената на световната политика. В някои столици шушукат, че щяло да бъде по-добре, ако предшественикът на Аштън - Солана бе останал на поста си още половин година, докато англичанката се занимава с изграждането на дипломатическата служба. Само че Аштън не е близка със Солана, както впрочем не е близка и с никой друг в Брюксел.