Да погубиш детето си

Арзу Йозмен е буквално екзекутирана: тя е убита на 1 ноември 2011 с два изстрела в слепоочието. На място, без да успее дори да се помръдне, камо ли да окаже съпротива. Убита е от собствения си брат Осман, защото религията, изповядвана от семейството й, не позволявала връзка с "неверник".

Семейство Йозмен са кюрди. Те живеят от 25 години в Детмолд и на пръв поглед са добре интегрирани в германското общество. Най-голямата сестра Сирин има завършено образование и преди убийството на Арзу работи като служителка в градската управа. Братята Елвис, Кемал и Кирер са занаятчии. Вътре в семейството обаче бащата налага своите строги правила. Той не търпи възражения, налага волята си на своята жена и десет деца.

Фаталните червени рози

Заради това, че приятелят й Александър К. й изпраща червени рози, Арзу е подложена на неимоверен тормоз от близките си. Пребита е така жестоко, че се налага да бъде откарана в болница, впоследствие бива заключена в стаята си, не й дават да излиза навън, скриват й паспорта, шофьорската книжка, кредитната карта. В крайна сметка Арзу успява да избяга, знаейки, че я грози смъртна опасност: "Ако ме открият, с мен е свършено", пише тя на своя приятелка.

Арзу обаче набира смелост и подава в полицията оплакване срещу баща си и брат си Осман. Вестта за това се разнася бързо сред тяхната религиозна общност в града, която допълнително упражнява натиск. Всички знаят, че дъщерята е избягала, а това е "позор".

Месеци наред Арзу се укрива в домове за преследвани жени, променя името и външността си, за да не бъде открита от семейството си. Голямата й сестра се опитва с всички средства да издири адреса й и да я примами да се върне. Пише й съобщения по телефона: "Арзу, скъпа, цял живот ли ще се криеш? Обади се, сигурно ти трябват пари, дрехи, пиши ми!".

Накрая сестрата успява да открие Арзу - чува гласа й да долита от отворения прозорец в жилището на германския й приятел. Привиква четиримата братя. В един часа през нощта те проникват в жилището. Арзу набира номера на полицията. Братята се нахвърлят срещу приятеля Александър К. и го изритват от жилището. Оттам нататък историята е известна: два изстрела в слепоочието и Арзу умира.

Ако бащата беше отронил поне една дума

През март 2012 година братята и сестрата на Арзу са осъдени на затвор. По време на процеса те не спират да уверяват съда, че по никакъв начин не са планирали убийство, искали само да я отведат при близки в Северна Германия, за да се взразумяла. Всъщност те отвличат Арзу от жилището на приятеля й и малко по-късно хладнокръвно я убиват. Пред съда извършителят Осман се защитава, като твърди, че просто си бил изпуснал нервите. Той е осъден на доживотно лишаване от свобода. Другите трима братя и сестрата са осъдени на 5,5 години затвор.

Сега Детмолтският съд обяви и бащата за виновен за убийството. Само една негова дума към синовете му всъщност е щяла да бъде достатъчна, за да ги спре. Но той е замълчал. Знаел е какво ще се случи и фактически е помогнал да бъде извършено ужасното убийство на собствената му дъщеря. Той ще излежава присъда от 6,5 години затвор.

АГ, ДПА, ТАЦ, ФАЦ, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева