Германските седмичници отделят най-голямо внимание на атенатите в Мадрид; борбата срещу тероризма и на вътрешнополитическите ...
19 март 2004Реклама
напрежения в Германия. Райнишер Меркур се спира на очертаващите се компромиси в спора около бъдещата европейска конституция:
Преди срещата на високо равнище на 25 и 26 март в преговорите сякаш настъпва раздвижване. От една страна се топи тоталната опозиция на поляци и испанци срещу най-спорната точка - двойното мнозинство при гласуване в Съвета на министрите. От друга - по дипломатически канали Берлин сигнализира, че е готов да направи отстъпки на Варшава и Мадрид по въпроса за мнозинствата. Тези отстъпки обаче няма да доведат до по-лесно сформиране на мнозинства, както искаше германското правителство. Победителят на изборите в Испания, Генералният секретар на Работническата партия Хосе Луис Сапатеро, вече заяви, че под негово управление Испания ще се завърне към традиционните си външнополитически оси. Сапатеро има предвид близките отношения с Париж и с Берлин, поддържани от социалистическото правителство на Фелипе Гонсалес в периода 1982 - 1996 година. Бъдещият испански премиер каза още, че ще работи за прекратяване на блокадата срещу европейската конституция. Това изказване беше регистрирано с голямо внимание най-вече във Варшава. "Ако се окаже, че Испания променя отношението си към европейската конституция, тогава на Полша може да й се случи най-лошото: изолация," каза министър-председателят Лешек Милер. Той самият обаче не може да си позволи дълготрайна изолация, поради коато пришпори членовете на кабинета си и в поредица от интервюта беше даден знак, че се търси компромиси. На този фон е много удобно, че в Берлин тонът вече е доста по-миролюбив. Във Варшава сигурно с облекчение са установили, че външният министър Йошка Фишер гласно се отказа от идеята си за "вътрешна Европа". Защото зад подобни мисловни игри открай време се крие предупреждението, че страните, които пречат на интеграцията, в бъдеще ще бъдат отстранявани от взимането на важни решения.
Това беше публикация в Райнишер Меркур. От Ди Цайт ви предлагаме част от една статия за научните анализи на тероризма:
В Америка учените реагираха бързо на 11 септември. Оттогава насам в САЩ - но не и в Европа - терорът и борбата срещу него са главна тема на научните изследвания. Наистина, тероризмът трудно може да бъде обяснен единствено с исторически, психологически, политически и социални научни инструменти. Така например липсват каквито и да било доказани взаимовръзки между ислямските култури и тероризма, тъкмо обратното: Тамилските тигри, които не са мюсюлмани, минават за най-фанатичните атетнатори-каликадзе в света. Същото важи и за палестинската марксистко-ленинска организация Народен фронт за освобождение на Палестина. Икономистите пък в момента изучават динамичната система от награди и поощрения вътре в терористичните групировки. Човек не става терорист изведнъж, а в хода на многократни размени на блага, които приключват именно с неговота готовност да плати най-високата цена за най-голямото благо. Тази верига трябва да бъде прекъсната още в ранния стадий, по-късно това вече не е възможно. В самото начало на кариерата му потенциалният терорист може да бъде отклонен от поетия път чрез примамливи предложения за признание и благоденствие извън ислямизма. Няма никакъв смисъл обаче да се полагат усилия за превъзпитаване с мирни средства на вече утвърдените ислямисти - контрапорагандата само укрепва тяхната вътрешна солидарност. Много голям успех обещава намерението хилядите илямски училища (например в Пакистан) да бъдат трансформирани в обикновени, неекстремистки образователни звена. Емпиричните изследвания показват обаче, че не е достатъчно само да се повиши равнището на образованост сред младите хора. Голото знание не е ваксина срещу екстремизма, дори напротив - то може да го задълбочи. За да бъдат достигнати младите хора и другите все още нерадикализирани групи, са небоходими морални и материали примамки. Терорът е дългосрочен феномен, така че най-добрата ответна стратегия е превъзпитанието.
Преди срещата на високо равнище на 25 и 26 март в преговорите сякаш настъпва раздвижване. От една страна се топи тоталната опозиция на поляци и испанци срещу най-спорната точка - двойното мнозинство при гласуване в Съвета на министрите. От друга - по дипломатически канали Берлин сигнализира, че е готов да направи отстъпки на Варшава и Мадрид по въпроса за мнозинствата. Тези отстъпки обаче няма да доведат до по-лесно сформиране на мнозинства, както искаше германското правителство. Победителят на изборите в Испания, Генералният секретар на Работническата партия Хосе Луис Сапатеро, вече заяви, че под негово управление Испания ще се завърне към традиционните си външнополитически оси. Сапатеро има предвид близките отношения с Париж и с Берлин, поддържани от социалистическото правителство на Фелипе Гонсалес в периода 1982 - 1996 година. Бъдещият испански премиер каза още, че ще работи за прекратяване на блокадата срещу европейската конституция. Това изказване беше регистрирано с голямо внимание най-вече във Варшава. "Ако се окаже, че Испания променя отношението си към европейската конституция, тогава на Полша може да й се случи най-лошото: изолация," каза министър-председателят Лешек Милер. Той самият обаче не може да си позволи дълготрайна изолация, поради коато пришпори членовете на кабинета си и в поредица от интервюта беше даден знак, че се търси компромиси. На този фон е много удобно, че в Берлин тонът вече е доста по-миролюбив. Във Варшава сигурно с облекчение са установили, че външният министър Йошка Фишер гласно се отказа от идеята си за "вътрешна Европа". Защото зад подобни мисловни игри открай време се крие предупреждението, че страните, които пречат на интеграцията, в бъдеще ще бъдат отстранявани от взимането на важни решения.
Това беше публикация в Райнишер Меркур. От Ди Цайт ви предлагаме част от една статия за научните анализи на тероризма:
В Америка учените реагираха бързо на 11 септември. Оттогава насам в САЩ - но не и в Европа - терорът и борбата срещу него са главна тема на научните изследвания. Наистина, тероризмът трудно може да бъде обяснен единствено с исторически, психологически, политически и социални научни инструменти. Така например липсват каквито и да било доказани взаимовръзки между ислямските култури и тероризма, тъкмо обратното: Тамилските тигри, които не са мюсюлмани, минават за най-фанатичните атетнатори-каликадзе в света. Същото важи и за палестинската марксистко-ленинска организация Народен фронт за освобождение на Палестина. Икономистите пък в момента изучават динамичната система от награди и поощрения вътре в терористичните групировки. Човек не става терорист изведнъж, а в хода на многократни размени на блага, които приключват именно с неговота готовност да плати най-високата цена за най-голямото благо. Тази верига трябва да бъде прекъсната още в ранния стадий, по-късно това вече не е възможно. В самото начало на кариерата му потенциалният терорист може да бъде отклонен от поетия път чрез примамливи предложения за признание и благоденствие извън ислямизма. Няма никакъв смисъл обаче да се полагат усилия за превъзпитаване с мирни средства на вече утвърдените ислямисти - контрапорагандата само укрепва тяхната вътрешна солидарност. Много голям успех обещава намерението хилядите илямски училища (например в Пакистан) да бъдат трансформирани в обикновени, неекстремистки образователни звена. Емпиричните изследвания показват обаче, че не е достатъчно само да се повиши равнището на образованост сред младите хора. Голото знание не е ваксина срещу екстремизма, дори напротив - то може да го задълбочи. За да бъдат достигнати младите хора и другите все още нерадикализирани групи, са небоходими морални и материали примамки. Терорът е дългосрочен феномен, така че най-добрата ответна стратегия е превъзпитанието.
Реклама