Върху съобщенията, свързани с България и българите през коледните дни, сянка хвърли вестта за българските жертви в Ирак.

Тази сутрин германската осведомителна агенция ДПА информира, че през нощта срещу понеделник за Ирак е излетял българският министър на отбраната Николай Свинаров, който заедно сначалника на Генщаба на БА Никола Колев, възнамерява на място в Кербала да направи преценка за обстановката. В същото съобщение на агенцията се потвърждава изпращането на ранените с опасност за живота български военнослужещи във военната болница на САЩ в Ландщул в германската федерална провинция Райнланд-Пфалц. Цитират се и думите на премиера Саккобургготски от събота, че станалото в Кербала няма попречи наБългария да изпълни мисията си в Багдад до успешен край. В противоречие със съобщението на ДПА е обширна статия на вестник Ди Велт под заглавие "Желязната хватка" на САЩ се оказа напразна, в която авторът Борис Калноки цитира българскотоМО няколко часа след взривовете в Кербала с изявлението, чецелият български контингент ще бъде евакуиран България се споменава и в едно интервю на вестник БерлинерЦайтунг с вицепредседателя на фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага Волфганг Шойбле за разширяването на ЕС, с което ще визапозная в следващите няколко минути със съкращения:

Г-н Шойбле, първият опит за обща конституция на ЕС се провали. Колко зле е Европа?

- ЕС се намира в затруднено положение. Ала всяка криза крие и шанс. Ето защо не съм особено песимистично настроен. Само трябва да се вземе поука от грешките през тази година.

По време на боричканията около проектоконституцията Полшабе страната, която отказа какъвто и да било компромис. Какви грешки бяха допуснати преди тази среща на върха?

- Като се започне със спора около войната в Ирак, особено Франция и Германия създадоха сред поляците впечатлението, че на тях не се гледа като на пълноправни партньори. По този на- чин беше накърнена полската гордост. Подобни случки правят постигането на споразумения все по-трудно. Германия отгоре на всичко не се съобрази с Пакта за стабилност на ЕС и по тозиначин демонстрира, че европейските правила могат и да не важат за всички. При това именно сега, кратко време преди разширяването, е особено важно да се изгражда доверие. Колкото повече доверие, толкова по-малко отделните европейски страни погрешно ще съзират в Европа опасност за собствените си интереси. И само така те ще са готови да преотстъпват части от собствения национален суверенитет и да работят за напредъкана европейското единение.

Как би могла Европа според Вас да се развива по-нататък?

- Там където правомощията на ЕС са общо достояние, те би трябвало и да останат такова. Ала в сферите, в които ЕС разполага с малко правомощия, трябва да има елементи на задълбоченото сътрудничество. Такива примери вече има: например общата валута или външната политика и политиката за сигурност. Таканапример беше положително, че британският, френският и германският външни министри пътуваха заедно за Техеран във връзка с иранската атомна програма. По този начин европейската позиция придобива по-голямо значение.

- Няма ли подобна силна роля на Германия и на Франция неминуемо да подклажда страхове?

- По ринцип Европа ще напредва, само ако Германия и Франция си сътрудничат добре. Ао това не функционира ще има оправдана критика. Същевременно обаче Берлин и Париж трябва дадействат много деликатно, защото в противен случай ще се създаде впечатлението за доминация.

- Как може Полша да бъде обвързана по-активно?

- Бих посевътвел настоятелно германците и французите изрично да поканят поляците, в бъдеще да поемат водеща роля. Би трябвало "Ваймарският триъгълник", в чиито рамки се договарят Германия, Франция и Полша, да се попълни и с Великобритания ипо този начин да се укрепи. Така може да се намали недоверието, създало се в Европа.

- Недоверие действително има повече от достатъчно. има ли тогава смисъл Европа да продължи да расте?

- Европа би следнало да се съсредоточи, разширяването с десетте държави от Източна и Централна Европа към първи май 2004-та наистина да бъде успешно. Не би трябвало да говорим твърде еуфорично за разширяването през 2007 год. с Румънияи България, още повече, че развитието, особено в Румъния, дава повод не само за оптимизъм. Трябва да се внимава на срещите на върха на ЕС да не се поддържа автоматизъм на разширяването, който в крайна сметка не се приема от населението. Тази е същинската опасност за европейския проект.

- Който изпадне в колебание за Румънияи България, той ще натисне спирачката при Турция, така ли? - Не би трябвало да излизаме извън границите на географията. За Турция и за ЕС е по-добре, ако успеем да договорим тесниформи на добросъсесдското сътрудничество, вместо да се съсредеточаваме изключително върху пълноправното членство. Не бива чрез делата за Турция, да рискуваме съгласието на гражданите за проекта "Европа".