Възможно е след оставката на премиера-социалдемократ Владимир Шпидла комунистите да започнат да играят по-важна роля в Чехия.

Оставката не беше изненада. Шпидла беше от месеци насам обект на нападки, при това най-вече от собствените редици. Лявото крило на рядко разпокъсаната чешка СДП го атакуваше най-вече заради политиката му на икономии. Ала изискванията от Брюксел и по-младшите коалиционни партньори – християндемократите и либералите – не предоставиха на 53-годишния правителствен ръководител друг избор. В парламента той можеше да разчита само на минималното мнозинство от два гласа. Да се впусне в правителствен съюз с непреустроилите се чешки комунисти до края не беше алтернатива за историка по образоваие Владимир Шпидла. Смятаният за нерешителен и не особено харизматичен политик беше на няколко пъти атакуван и то предшественика си. Популярният Милош Земан, който успя да докара чешките социалдемократи до узряване за правителството, преди една година искаше да стане президент. Шпидла обаче подкрепи друг кандидат, който нямаше успех в надпреварата и в крайна сметка за държавен глава беше избран кандидатът на консервативната Гражданска партия ОДС Вацлав Клаус. Земан и неговите привърженици сред социалдемократите не са забравили това.

До окончателно разчистване на сметките се стигна в събота, 26-ти яни, когато противниците на Шпидла успяха да се наложат на заседание на разширения състав на партийното ръководство. Само 66-тима от общо 180 делегати изказаха доверие на председателя. При това очевидно решаващо се оказа крайно лошият резултат за правителствената партия на евро-изборите преди 2 седмици, когато само 9 на сто от чешките избиратели гласуваха и само 2 от 24 мандата в Брюксел се паднаха на социалдемократите.

Сега по-нататъшния развой на събитията ще се определя от президента Клас, който вече предрече "трудни преговори". Най-чистият изход – нови избори Клаус счита за последна възможност. Неговата консервативна ОДС, която досега гръмогласно зовеше към свалянето на социал-либералната коалиция от властта, сега, когато се очертава възможност за завземане на властта, позатихна. Защото и консервативните сили няма да могат да избегнат непопулярните реформи, свързани с орязвания на социалната мрежа. Те биха предпочели тази неблагодарна задача да се изпълни от политическия противник, за да могат след това да претендират сами за плодовете от реформите.

Новият човек тначело на правителството в Прага би могъл да стане заместникът на Шпидла Станислав Грос. 34-годишният вътрешен министър вече пое партийното председателство. Ала властта може да се окаже още по-трудна за него, защото той би предпочел да сформира опиращо се на променливи мнозинства правителство на малцинството – без либералите, които на европейските избори изпаднаха под петпроцентовата граница.

Удобно мнозинство динамичният Грос би могъл да придобие само от съюз с комунистите. Политическите динозаври, които за нищи не съжаляват и излизат с рецепти от миналото, междувременно се превърнаха в партия на протестиращите със солидна база. В градския парламент на Прага техни са 19 процента от мандатите. За да получи обаче тихата им подкрепа новият премиер Грос би трябвало да прибегне към компромиси, като при това забавянето на реформите би било само едно от възможните последствия. Друго важно последствие би било, че в Чехия отново тон би давала партия, която още преди 15 години бе пратена по дяволите. Тъжна пиеса, която не си струва да бъде поставяна отново.