Всички го правят, но само гърците не го крият

Гръцките власти едва бяха оповестили решението си, и язвителните коментари вече започнаха да излизат - като фантазна проекция, така да се каже, на онова, което ще се случи с историческите паметници, "употребени" с комерсиална цел. Акрополът ще се превърне в приют за кинаджии и всевъзможните им рекламни филми и "екшъни"; Атинската агора - в терен за пищни модни ревюта и стънт шоута ала Джеймс Бонд; просъществувалото 3000 години гробище в квартала Керамейкос - в кулиси за рекламни телевизионни клипове, в които потенциални вампири казват "не" на вечната младост, защото залагат на привлекателна застраховка за старини.

Само Гърция ли търгува на дребно?

Приблизително така културните песимисти обрисуваха бъдещето на древното гръцко културно наследство под знака на европейската финансова криза. Но новост ли е наистина потребяването на исторически паметници с комерсиална цел? Не се ли вдигна медиен шум точно по тази причина около гробището в Керамейкос през 2002 година? Какво да кажем за Олимпийските игри в Атина през 2004, когато прославени древни средища като Маратон бяха преустроени като терен за състезания и разкрасени със съмнителни реконструкции на изчезнали антични паметници?

Причина ли е обаче това укоризнено да сочим с пръст Гърция? Не беше ли "разкрасен" през 2010 г. античният театър в Помпей с всевъзможни модерни съоражения, за да могат да се изнасят в него носещи маса пари концерти, каквито много преди това, още през 1976 г. бяха забранени заради огромните щети, нанесени на древната сграда вследствие на масовия приток на зрители? Кой ли още се сеща за скандала, разтърсил неотдавна Рим, когато се срутиха камъни от Колисеума, използван от десетилетия като средище на туристически атракции?

Кризата, кризата, кризата...

Законите на свободния пазар отдавна са се наложили и в областта на историческите паметници. Нито Гърция, нито пък Италия са единствените страни, които ограбват историческите си паметници, за да извлекат от тях по-добра печалба. Всъщност всички европейски страни са превърнали много от ценните си паметници в доходоносна "стока". Германия не прави изключение. Достатъчно е да припомним Дрезден и разрушеният през 1945 г. Курландски дворец, който най-после беше реставриран, но не за да бъде превърнат в музей, концертна зала или дори просто историческо средище, а за да бъде използван като Event Location.

Къде е разликата с гръцкото търгуване на дребно с паметници на културата? Под знака на кризата ламтежът за пари и недостигът на пари навсякъде вървят ръка за ръка. Жертва са, то се знае, паметниците - и ние, на които вместо исторически средища, все по-често се предлагат Event Locations. Срещу добри пари, естествено.

АГ, ФАЦ, Б. Рачева, Редактор: Д. Попова-Витцел