Българският неудържим напор

“Кмет с четири деца: Искам в Биг Брадър. Свещеник-сърфист и две гей двойки напират за шоуто.” Из новините на в. “24 часа”

Вижда се, че има куп причини всеки у нас да напира за нещо си, дето не му е работа. Налудност като да е обхванала българите, само и само да се участва в риалити шоуто, ставаш - не ставаш, на всяка цена да си във фокуса, без помен от капчица мисъл, без подготовка и отговорност. Защото съществуването тук е потопено в скандала като зародиш във формалин. Всеобщ цирк, бомбастичности, ден да мине друг да дойде, напред, о парии презрени и посредствени, и след три дни резилът ще се забрави.

До последен дъх

Риалити шоуто има много имена и тече реално и виртуално, излъчва се всяка секунда, обхваща и застъпва и последната ниша и пролука, във въздуха се разнася, в норма се превръща, щем - не щем сме съучастници, до последен българин, до последен дъх.

Румяна Желева напира за еврокомисар, много неподготвеност и излагация, малко скрито минало и партиен инат, и какво му плащаш, влизаш в голямата брюкселска игра и научаваш къде е Аденският залив, примерно. Антония Първанова напира за център на компетентностите и либералната светскост, активистка по всички фронтове, като се започне от една изложба с крадени ценности, която преди време също ни пооля с кал в Брюксел и се стигне до патронажа на несъстоялото се валсуване София-Виена.

Златко Баретата и Големият Маргин напират за свободен живот, за да си живеят живота, богати са, колко му е? Малкият Маргин е напрял да се крие и успешно му се удава засега. МВР и прокуратурата напират уж някой бандит да влезе зад решетките, но съдът пък напира да го пусне, щото доказателствата изобщо не стават. Боби Цанков от мъртвите напира да е журналист и писател, но то тук в тия гилдии и от живите да си, пак е зор. Жълто-кафяви парцали напират да са вестници, а народът напира масово да ги чете.

Без милост и правила

От напор да управляват ще се сецнат и премиер, и правителство. Искат до месец екшън план за отварянето на нов КПП с Гърция, готвят се и още екшъни с пенсионната и здравната реформи, с институтите на БАН, къде на експертно ниво, къде на живо месо, риалити е това, не е обикновена игра. Един министър а-ха да ни скара с Турция, друг - а-ха да ни сдобри, кой за каквото е учил.

Комунистите пък напират да им се върне заграбеното минало. Ама че смешка, не напирахме ли всички ние вече 20 години тъкмо за това… Не се получава. Не само с миналото, но и с настоящето, за бъдещето да не говорим. Обещаващо е, оставаме си в центъра на сеира до пълната победа на посредствеността. Изборът на този риалити-формат си е наш, милост няма и правилата са кът.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев