Българският ерзац интелектуалец

По инициатива на Австрийското посолство в София миналата седмица се проведе дебат на тема "Влиянието на интелектуалците и хората на изкуството върху формирането на общественото мнениe". В нея участваха френски, австрийски и български историци, публицисти и политолози. Николай Цеков проследи дискусията.

Във Франция смятат, че интелектуалецът е творец, ангажиран с лечението на обществените язви, обобщава известният френски историк Жан-Франсоа Сиринели. Интелектуалецът тормози властимащите по същия начин, както навремето придворният шут. Има обаче съществена разлика. Шутът стига до своите откровения и абсурдни истини най-вече в резултат от безразсъдството и лудостта, докато интелектуалецът черпи своята власт от разсъдъка, разума и личната си независимост. Според професор Сиринели златното време на интелектуалците от 19-ти и 20-ти век вече е изтекло.

Що е то български интелектуалец?

И професор Александър Кьосев от Софийския университет смята, че "златното време” на българските интелектуалци от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век е безвъзвратно изтекло. "Тогава България имаше за президент – философ, а за вицепрезидент – поетеса, и двамата известни със своето дисидентство по време на комунистическата диктатура. Начело на правителството пък беше юрист-психоаналитик”, припомня Кьосев.

Интелектуалците вече не се чуват, защото се оказа, че мнозина от тях изобщо не са интелектуалци, смята професорът. "Комерсиализацията на медиите, особено на телевизиите, направи от ток-шоутата единственото подобие на някогашното интелектуално говорене по проблемите на обществото. Шоумените, които водят тези предавания, се нагърбиха с несвойствени функции, те са "двойници” на някогашните интелектуалци”, смята Александър Кьосев и дава за пример Слави Трифонов и Мартин Карбовски.

Все по-малко български интелектуалци се ангажират да защитават обществения интерес. Една от причините е разцветът на медии с неясни собственици, които са зависими от олигархични кръгове. Разбира се, положението се влошава и поради всеобщото пожълтяване на медийното пространство. А новите социални мрежи и мобилните комуникации въвличат сегашните поколения в съвсем нова форма на обществения дебат, който няма нищо общо с мечтата на някогашния интелектуалец за обозримо публично пространство. „Донякъде неговата функция е поета от цяла плеяда млади блогъри, чиито изключително силни и проникновени мнения и послания дирижират дебати по интернет. Но за тях, уви, ние знаем все по-малко...”, казва Кьосев.

Твърде черногледи интелектуалци?

Едни се оплакват от липсата на интелектуалци, други - от острото им перо. В Австрия например медиите, а и обществото все питат: "Защо нашите интелектуалци не пишат по-оптимистично, защо все подминават хубавите неща и ровят из обществените клоаки”? Според известния австрийски писател и публицист Роберт Менасе в страната му непрекъснато блика възмущение срещу "провокациите” на интелектуалците, които уж все "обругавали” родината си.

Автор: Николай Цеков, Редактор: Александър Андреев