България: непреодолимият фактор "случайност"

България няма и никога не е имала истинска школа за подготовка на висши кадри. Някога елитът е пращал децата си да учат "в чужбина". Формирането на тази интелигенция е било извънредно важно не само и дори не толкова заради знанията, получени в престижни университети, колкото заради контактите, създадени във Виена, Париж и Лондон. Всичко това прекъсва през 1944 година.

Прескачам следващите 45 години с няколко уговорки: макар и в идеологически силно инфектирана среда, истинската руска интелигенция винаги е била мощна и дълбока. С нея обаче имаха възможност да влязат в контакт предимно децата на "другарите", които заминаваха за Москва с нулева имунна защита. И се връщаха… знаем как! Личните отношения между българските лидери и руските бизнесмени, корупционните навици и зависимостта от Москва са щедро поляти с водка именно в онези студентски години.

Опитът на предишните се хвърля на боклука

Повече от половин век българите отсъстваха от студентските купони във Виена, Париж и Лондон. Ще мине време докато се възстанови естественият поток между образователните центрове на света и България. Трябва ли дотогава да бъдат пренебрегвани онези малко на брой личности, които могат да отварят вратите на България към европейските и американските властови центрове? Не е ли недопустимо разхищение да не се използват създадените международни мрежи на доказани професионалисти, които могат и искат да дават на страната, а не да взимат от нея.

Огромният багаж, с който Стефан Тафров или Меглена Кунева например, могат да влязат в динамиката на днешния политически ден, е демонстративно пренебрегнат от случайните фигури, попаднали поради стечение на обстоятелствата във властта. Същото, опасявам се, ще се случи утре и с Кристалина Георгиева, и с Ирина Бокова.

Впрочем ГЕРБ не е първата политическа сила, която демонстрира подобен подход при кадровите си предпочитания - всички, които се изредиха през коридорите на властта от 1989-а година досега изискваха от хората, издигани на управленски позиции, преди всичко партийност, послушание и подчиняемост. По условие всеки новодошъл започва да се учи да управлява от нула. Опитът на предишния не само, че не се използва, ами се хвърля на боклука. Всичко това струва на данъкоплатците скъпо, създава лоша репутация за българите извън страната.

През филтъра на трите "П"

Пренесен върху националната територия този проблем изглежда така: в малка България, където няма отгледани традиции за отглеждане на кадри, факторът случайност е непреодолим. Това обяснява растящия брой провали в екипа Борисов… Оказа се, че "резервната скамейка на ГЕРБ" е просто импровизирана пейка, скована на случаен разклон някъде между Банкя и Велико Търново.

За министър-председателя съставянето на екип със сигурност е била една от най-трудните задачи в началото на неговия мандат, защото това трябваше да бъдат "хора без минало" - индивиди, минали през филтъра на трите "П": послушни, подчиняеми, предани.

В крайна сметка не всички влязоха в тази матрица. Изключенията са известни. Но те, както се казва, само потвърждават правилото.