BUL 1304 BG in den Medien

Изданията от Букурещ обръщат днес внимание на проблемите на румънците, живеещи в България. "Румънците в България - между забравата и доброволната асимилация", гласи заглавие в Котидианул. Адевърул пък озаглавява материала си по темата така: "Румънците в България учат езика си скришом". В него четем, че българската държава не подпомагала по никакъв начин изучаването на румънския като майчин език и представителите на румънското малцинство са се обърнали за помощ към правителството в Букурещ, за да се спре процеса на асимилация от страна на София. Двама румънци от района на Видин разказват как са били "прескочени" от българите при преброяването през февруари. Други пък споделят, че били заставени от българските власти да се обявят за българи, а не за румънци чрез една чиновническа хитрост: преброителят, който идвал у тях да попълни формулярите, им казвал от самото начало, че рубриките, отнасящи се до майчиния език, етническата принадлежност и религията "не са задължителни" и ги прескачал.

Вестник Котидианул цитира двама румънци: "Въпреки заявяването на лоялност към българската държава, румънците, които търсят правата си, са смятани за "разрушители на държавата", "предатели на българския род" и дори "агенти на Румъния". А председателят на съюза на етническите румънци "АВЕ" Иво Георгиев казва: "Знае се, че ако едно лице говори румънски, то не може да еволюира в йерархията или да прогресира в съвременното общество". По неофициални данни в България живеят 300 хиляди румънци, отбелязва вестник Адевърул.

На същата тема вчера румънската телевизия TVR2 отдели 14 минути. Сред поканените в студиото бяха председателят на Съюза на етническите румънци в България Иво Георгиев и държавният секретар Еуджен Томак от Департамента за румънците по света. Георгиев изтъкна факта, че румънците нямат достъп до обучение на майчиния си език, освен в румънското училище в София. От 2005 година насам Съюзът на румънците, с помощта на румънското министерство на външните работи, организира обучение по румънски език в България. Според Иво Георгиев обаче участниците в тази инициатива са преследвани от българската държава, която е организирала данъчни проверки на учителите в програмата.

Поканеният в студиото журналист Каталин Маноле описа ситуацията на румънците в България като драматична и подчерта, че внуците не могат да говорят с дядовците си, защото не знаят румънски и са принудени да погребват родителите си на български, защото нямат право на служба на румънски. В предаването беше казано също, че в България са забранени медиите на румънски език, а също и че власите са възпитавани в духа на атеизма и отдалечавани от църквата. Държавният секретар Томак обяви, че е притеснен, че румънците не са признати като малцинство и не са подпомагани от София. За сравнение той каза, че българите в Румъния получават над 600 000 евро от правителството в Букурещ.

А ето и кои други теми, свързани с България, привличат вниманието на чуждестранните медии: От 1989 България се е стопила с 1 милион души, отбелязва днес австрийският Дер Щандарт. В статията четем: "Когато Горбачов пое управлението в Москва през 1985, братската държава България бе демографски в своя апогей. Тогава населението й наброяваше почти 9 милиона. След това обаче нещата тръгнаха стремглаво надолу. Населението на най-бедната членка на ЕС се е стопило с повече от 1 милион. Точно 7 351 234 българи е преброила Националната статистическа служба наскоро. Особено мрачна е ситуацията на север. Една четвърт от видинчани например е обърнала гръб на родния си град. Там са останали предимно пенсионери. С пенсия от между 75 и 200 евро обаче, и разходи за лекарства от около 50 евро на месец, на възрастните не им остават много средства, за да водят нормален живот", коментира изданието. От преброяването е станало ясно, че повече от 1 милион мъртви българи са все още в регистъра на имащите право на глас на изборите, посочва още Дер Щандарт.

Сайтът за новини от ЕС euractiv.com информира, че Холандия ограничава наемането на работници от България и Румъния. От 1 юли гражданите на тези страни ще получават разрешителни за работа само в изключителни слуачи. Работодател, който се опитва да намери българин или румънец за дадена позиция, ще тряба да докаже, че не може да намери подходящ кандидат от Холандия или останалите 24 страни-членки. От разширяването на ЕС през 2004 и 2007 около 165 000 души от Централна и Източна Европа са заети в Холандия в земеделието, градинарството, строителството и транспрота. Фермерската организация ЕлТиОу критикува решението, посочвайки, че холандските фермери са недоволни от съгражданите си като работници. Те често се оплаквали от болки в гърба и не работели така усилено, както източноевропейците.

България е на пето място в класация за новостроящи се офис-сгради в Европа, Близкия Изток и Африка, данни от които са публикувани в руския сайт news.mail.ru. Първенец в това отношение е Москва. За България научаваме, че в началото на 2011 година в София са се строяли 719 хиляди кв. м. офиси. През първото полугодие на 2010 София е била шеста в класацията.

Друг руски портал - newsland.ru - се спира на предпочитанията на руснаците при закупуване на недвижими имоти зад граница. Най-силно е влечението им към България, става ясно от публикацията. 15 на сто от руските купувачи избирали България. В престижния курорт Златни пясъци те купували апартаменти за около 40 000 евро, а на Слънчев бряг цените били "по-демократични" - за 20 000 човек можел да се сдобие с апартамент тип студио на половин километър от плажа.

От Вохеанцайгер Падерборн научаваме, че в Падерборн отново са били заловени български джебчийки – този път две на брой. Германският сайт ovb-online.de пък разказва историята на един 39-годишен българин, който получил пет години условна присъда от баварски съд. Мъжът бил заловен през октомври 2010 с устройства за манипулиране на банкомати, които трябвало да достави на хора в Германия. В миналото си не е бил осъждан - баща на две деца, безработен. Мизерията в България го накарала да тръгне по този път, четем в изданието. Заради признанията му и така или иначе тежката му съдба на безработен баща съдът не го осъдил на парична глоба и отменил първоначалното наказание от година и половина лишаване от свобода на 5 години условна присъда.