Блудният отец

Едно време атеистите бяха хора, които предизвикваха искрено съжаление. Те си нямаха Бог, водеха своето съществуване сами във Вселената и не знаеха, накъде ги води пътят. От Фойербах насам не се е променило почти нищо. Тези дни обаче християните имат основание, искрено да завиждат на невярващите. Защото който си няма Бог, си няма също и папа.

В Германия напоследък все повече католици се отвръщат от собствения си папа. Въстават срещу Бенедкит XVI като реставратор на тяхната църква, която от години е глуха за аргументите им. Призивите за реформи остават глас в пустиня и с това ни припомнят думите на Арно Шмидт: "Дори и да не бях атеист по рождeние, щях да стана такъв само при вида на случващото се в Германия днес."

Защо е недолюбван Бенедикт?

Какво толкова не му харесват хората на германския папа? Защо организацията "Църковно народно движение" го обсипва със стотици критични забележки? - Може би защото самият той вече не понася света. Бенедикт нарича свободното общество "диктатура на релативизма" или "култура на смъртта"! Той разглежда религията като пазителка на морала, който той смята за някакъв Свещен Граал, и по този начин стряска не само атеистите, но и всички, за които етиката и независещите от Бога закони са пътят към развитието и прогреса.

Не са забравени думите на Бенедикт още когато беше Йозеф Рацингер, т.е преди да замине за Ватикана. В опит да обясни защо в Рим нямат нужда от вътрешно демократизиране, той заяви: "Демокрацията е господство на мнозинството при вземането на решения. Този принцип обаче не е в състояние да управлява всички човешки ценности и изглежда по-скоро като безмислица, щом разширим понятието с въпросите за истината и доброто." С други думи, не подлежи на обсъждане кое е добро и кое лошо!

Демокрацията плаши папата

Това е истинското лице и същността на деспотичната теология. Не е нужно човек да е непременно теолог, за да проумее, че тези думи са и ключът към отговора на въпроса защо нищо не се случва в църквата. Истината е, че Бенедикт всъщност се страхува от демокрацията. Затова повече му харесва идеята за самовластна и деспотична църква, каквато тя впрочем винаги си е била. И тук се сещаме за думите на теолога Игнац фон Дьолингер в едни от най-догматичните времена за църквата: "Католическата църква по никой начин не може да се идентифицира с папството."

Вероятно с право папата е така яростно критикуван в Германия, която освен в родина на протестантството междувременно се е превърнала и в родина на идеализма. Още от Хегел знаем какво прави една религия да изглежда пошла в очите на хората: "Тя се кичи в златни одежди, но отвътре е лишена от мисъл за развитие. И ще блесне още веднъж с пълна сила, преди да се превърне във вкаменен призрак."