Бихте ли поканили чужденец на вечеря в дома си?

Лазанята е изстинала. Разтопеният кашкавал почти е изсъхнал, а гъбите вече не пускат ароматна пара. Порциите са сервирани преди повече от половин час, но все още са непокътнати. Нина Фрийс и нейните приятели имат един специален гост. Те са поканили на вечеря сириеца Нидал. Срещата им е организирана от инициативата "Каня те" ("Ich lade Dich ein"), чиято цел е да сближава местните хора в Бон и новодошлите чужденци в рамките на съвместна закуска, обяд или вечеря в дома на германците.

Нидал се е записал за участие онлайн. Нина също. Тя и нейните приятели задават въпрос след въпрос, а младият сириец отговаря с удоволствие. От толкова много разговори не им остава време за ядене, а и не е възпитано да говориш с пълна уста.

Вълнуващи истории по време на вечеря

Нидал разказва, че живее в Германия от година и половина. Той изважда от раницата си една малка карта на Европа и я разпъва върху масата. Неговата родина е толкова близо до Стария континент, че се вижда и на тази карта.

"Това е град Холмс. Тук съм следвал", казва Нидал. Когато кървавият конфликт стигнал до града, той се преместил в Алепо. С наближаването на дипломирането му обаче растял и страхът, че ще бъде призован в армията. "Беше ми ясно, че ако вляза в армията, или ще ме убият, или аз ще трябва да убивам други хора. А аз не исках да убивам", казва той.

Нидал, който в Сирия е бил учител по английски, разказва дългата история на още по-дългото си бягство към Европа. Първо пристигнал в Турция, оттам заминал със самолет за Алжир. За 12 часа преминал през пустинята в Либия, където се укривал няколко дни заедно с група сирийци. "Нямахме почти нищо за ядене. Само малко сирене. 13 дни само сирене", спомня си той. Либийската полиция го арестувала и заедно с други членове от групата го изпратила в един либийски затвор. Благодарение на добри връзки Нидал и останалите били пуснати от затвора след две седмици. Малко след това той успял да се качи на голям кораб и отплавал за Италия. Един месец след като напуснал Алепо, Нидал пристигнал в Германия. "И за щастие попаднах в Бон", усмихва се той.

Не всички чужденци се интегрират бързо

Четиримата му домакини са добре информирани за трудностите, през които преминават новодошлите бежанци в Бон. Всички те работят с мигранти - било то като доброволци в спортни дружества или в училище. Досега обаче те не са срещали бежанец, който да е толкова добре запознат с Бон, колкото Нидал. От разговора им става ясно, че сириецът познава германския град по-добре и от някои местни жители.

Не всички чужденци обаче могат или искат да се интегрират толкова добре като него. "Някои от бежанците говорят само арабски. И на много места структурите за бежанците не са толкова добри, както в Бон", казва той.

Междувременно Нина сервира десерта - малинова торта с ванилов сладолед. Домакините и гостът обаче се сещат за него чак когато сладоледът започва да се топи. Въпросите им просто нямат край. Защо се стигна до тази война? Защо в Сирия? Трябва ли Германия да предприеме военни действия? Защо Асад не подава оставка? Дали сегашните бажанци един ден ще се завърнат, за да помагат за възстановяването на страната? "Не знам", отговаря 29-годишният сириец.

Всички са добре дошли!

Също като Нидал, и много други от участниците в проекта "Каня те" са от Сирия. Сирийците обаче далеч не са единствените гости. Хора от Либия, Мароко, Афганистан, Сърбия, Румъния, Полша, Бразилия и Доминиканската република също са се възползвали от инициативата, която е насочена към всички чужденци в Бон, а не само към бежанците. В повечето от случаите между домакини и гости се зараждат трайни приятелства.

В "Каня те" могат да участват и българи, които са отскоро в Бон и все още нямат достатъчно контакти с германци. Идеална възможност да практикуват немския си език, а и да опознаят отблизо местните хора. Ако имате желание за участие, можете да се запишете ето тук: http://ichladedichein.org/fur-gaste-2/ или да посетите Фейсбук-страницата на проекта, където можете да разгледате снимки от съостояли се в Бон вечери: www.facebook.com/ichladedicheinbonn

Можете ли да си представите подобна инициатива и в България? Бихте ли поканили бежанец или друг чужденец на вечеря в дома Ви? Очакваме Вашите отговори.