Битката за Сметната палата

На 12 февруари четирима депутати от БСП и ДПС внесоха проектозакон за Сметната палата, който позволява да се прекрати мандатът на сегашния ръководител на институцията. Месец по-късно промените бяха приети на първо четене. За наблюдателите няма никакво съмнение, че те ще минат и на второ четене.

Според икономиста Георги Ангелов това е една добре позната схема - промяната на един закон се използва като претекст за смяна на ръководството. „По този начин едно мнозинство в парламента може да назначи ново ръководство и да „превземе“ всяка институция, дори тя да се води независима по закон“, каза той за Дойче Веле.

Звучи познато, нали?

Схемата, за която говори Ангелов, доби най-голяма публичност миналото лято. Тогава Народното събрание изненадващо промени закона за ДАНС и по-специално условията, на които да отговаря директорът на тази служба. Две седмици по-късно на този пост беше избран депутатът Делян Пеевски, отговарящ на изискванията на новия закон.

Паралелът между двата закона – този за ДАНС и този за Сметната палата – които се променят, за да се смени ръководителят, беше направен и от бившия лидер на СДС Мартин Димитров: „Това са същите грозни практики, използвани при опита за овладяване на ДАНС“, коментира той и напомни: в новия закон за Сметната палата за член на ръководството ще може да се избира и човек, който не е от бранша и който има 10 години трудов стаж, а не одитор с 15-годишен стаж, както беше досега.

Точно такъв беше случаят с Делян Пеевски, заради когото в закона беше записано, че трудовият стаж на директора трябва да е минимум 8 години (а не 10) и че този стаж може и да не е прекаран точно в службите за сигурност.

Резултатът - политически институции

Този подход обаче не е свойствен само на социалистите, припомня Георги Ангелов. Той е "прилаган многократно от практически всяко правителство – включително по отношение на Висшия съдебен съвет и много други институции. През 2013 г. например неколкократно бяха сменяни ръководствата и на енергийния регулатор“. По думите му почти всички институции в България вече са политически, а не независими.

„Това се случва в момента и със Сметната палата“, казва Ангелов. Според него в този сюжет има определена ирония: „Политическото мнозинство, което в момента превзема независимите институции, по време на мандата на ГЕРБ заемаше обратната теза - че не бива да се сменят ръководствата на такива институции“.

В историята със Сметната палата може да се открие и друга ирония – че първата поред политическа сила, посегнала на независимостта на този орган, е именно ГЕРБ, а не БСП. Това става ясно, щом се върнем към 2009 г., когато мнозинството на ГЕРБ промени закона за Сметната палата и от колективен орган с квотно участие на парламентарните сили го превърна в подобие на едноличен орган. По тази причина и един от вносителите на сегашните изменения – Йордан Цонев от ДПС – има всички формални основания да каже днес, че новите поправки „ще възстановят онзи закон, с който България влезе в ЕС“.

Днешните управляващи от БСП и ДПС обвиняват все още несменения началник на Сметната палата Валери Димитров в това, че „слугува на ГЕРБ“. Риторичният въпрос на двете партии е в това защо Сметната палата не е разследвала имущественото положение на редица партии и политици, породили съмнения сред обществото. Същият въпрос може да се срещне и в някои от по-независимите медии. За пример са сочени имотите на същия този Делян Пеевски, който не притежава почти нищо, но затова пък е в списъка на най-богатите хора в България според списание Форбс. Или партийните имоти на ГЕРБ и благоденствието на бившия вътрешен министър Цветанов.

Какво може Сметната палата?

Палатата обаче няма големи правомощия в тази сфера - тя може само да получи и да публикува финансовите отчети на партиите, напомня Ангелов. При това положение обаче не е ясно защо скандалът от последните дни е свързан с личността на директора, без почти да засяга въпроса за правомощията, които тази институция притежава или не притежава.

Самият Валери Димитров заяви пред БиТиВи, че финансовите разследвания се извършват от други служби, а не от неговата - например от финансовото разузнаване или ДАНС. Справка от сайта на Сметната палата обаче показва, че институцията не е с вързани ръце и при желание е можела да действа. Тя има сключени споразумения с практически всички разследващи органи и се предполага, че е трябвало да ги сезира в случай на нередност. Това обаче или не е правено, или не е дало резултат.

Финансирането на партиите е най-популярната дейност на Сметната палата, но тя не е основнатта, напомня Георги Ангелов. Основната е да прави одити и анализи на проблемни сектори като енергетиката, МВР, бюджетния процес или висшето образование. Според икономиста качеството на работа на тази институция се подобрява, но „за съжаление това ще изчезне, ако ръководството на одитираните ведомства и ръководството на Сметната палата са назначени от едно и също политическо мнозинство“.