1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Безумните бетонни гиганти на Тито

АГ, ШО, АФ, Б. Узунова, Б. Емануилов10 юни 2011

Очи с крила, гигантски цветя и бетонни НЛО: там, където по време на Втората световна война са загивали партизани, през 70-те години по заповед на Тито се появиха гигантски монументи. Днес безумните скулптури се рушат...

https://p.dw.com/p/11X1n
Цвете от бетон на мястото на бивш хърватски концлагерСнимка: DPA

Големи, сиви и драматични: това отличава така наречените "споменик" - такава е словенската, сръбската и хърватската дума за паметник. Те бяха създавани чак до средата на 80-те години на места, където е имало тежки сражения между югославски партизани и германци или пък там, където са съществували концентрационни лагери.

После обаче идва 1991 и Социалистическа федеративна република Югославия се разпада. Заедно с държавата умира и потребността да се поддържа споменът за онези, които са загинали за нея. Бетонът бавно започва да се лющи от фасадите и оголва погледа към бетонните скелети отвътре.

Josip Broz Tito
Йосип Броз Тито /1892-1980/Снимка: AP

Самотни, тъжни, олющени

В това състояние ги заварва белгийският творец Ян Кампенерс, който в средата на 90-те години заминава за Сараево, за да снима града, и тогава се натъква на стотици такива монументи. В продължение на десет години той систематично започва да ги издирва и фотографира.

Някои от най-големите звезди на югославското изкуство и архитектура са били привилегировани да проектират паметниците. Душан Джамон например, любимец на държавния глава Тито. Скулпторът създава "Споменик революцие", който прилича на огромно око с крила, издигащо се над бойното поле край хърватския град Берек. Или Войн Бакич, който проектира паметника за Петрова гора.

Вълнообразният стоманен силует се намира на мястото, където е имало полеви лазарет на съпротивата. Днес основната задача на монумента на Бакич е да крепи една сателитна чиния в небето над Петрова гора. Друг един паметник пък е префасониран в монумент на футбола.

Какво да се прави с паметници, напомнящи за един режим, за който никой днес не желае да си спомня? Ян Кампенерс ги фотографира - в пълен контраст с предишното им предназначение, т.е. не обградени от хорско множество, а самотни и предимно на разсъмване. Това, според него, отговаря на характера им: драматичен, театрален, тъжен.

Mahnmal im ehemaligen Konzentrationslager Staro Sajmiste in Belgrad NEU
Монумент в БелградСнимка: AP

Тъмните страни на една провалила се система

Защо осамотелите паметници докосват душите ни така дълбоко и днес? По-младото поколение цени предимно творческия заряд и емоционалността на обектите, смята архитектът Лео Шмит, професор по защита на паметниците на културата към университета в Котбус и водещ германски експерт за монументалните остатъци от времето на Студената война.

"Мога само да се надявам, че особеният характер на тези монументи ще бъде навреме забелязан и те ще останат запазени", предупреждава той. Едно време тези паметници са били създадени, за да възвеличават режимите, а за непредубедения наблюдател днес те са странни бетонни гиганти, които са предупреждение за тъмните страни на една провалила се система.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми