Бариерите на езика
29 април 2011
Общуването с имигранти по време на лекарски преглед често е предизвикателство, казва Томас Чегла, ръководител на клиниката "Свети Йосиф" във Вупертал. Езиковите бариери и големите културни различия затрудняват лечението на чуждестранните пациенти. Към това се добавя и фактът, че в клиниките и лекарските кабинети често липсват обяснителни табели на други езици, освен на немски.
Кой как го боли?
Всеки човек усеща болката по различен начин. Различна е не само поносимостта, но и начинът на изразяването й, както и търпимостта. По думите на лекаря Чегла - европейците и американците се опитват да опишат болката колкото може по-точно, за да могат да получат бърза и ефективна помощ. В строго католическите страни като например Ирландия обичайно заболяванията и страданията се свързват с греховно поведение. Затова не е прието болката да се показва публично.
"При контактите с чуждестранни пациенти имаме не само езикови проблеми", посочва Чегла. И културните различия играят роля. За кюрдите, например, важи, че на лекаря не бива да се противоречи. Затова се случва да твърдят, че оплакванията им са намалели, докато впоследствие не се окаже, че истината е тъкмо обратната.
Рамазан Далгали, който е ръководител на интеркултурния център в Ремшайд, подчертава, че животът на мигрантите в чужда страна, както и недостатъчната интеграция са в състояние да поболеят мнозина. На базата на ежедневното си общуване с имгрантите той добил впечатлението, че те по-често страдат от депресии и страхови психози от германците. Основанията: най-вече жените се чувстват много самотни и изолирани, изпитват носталгия, сами са вкъщи, докато мъжът работи. И те се разболяват.
Д-р Уве Юнкер от клиниката "Сана" в Ремшайд обяснява, че най-вече при бежанците от райони на войни и насилия, душевните страдания нерядко се изразяват под формата на физически болки - в гърба, врата или главата. А заради езиковите проблеми те не могат да обяснят добре на лекаря всичко. Затова лекарят предписва най-напред обезболяващи.
Към това трябва да се добави и, че в много култури душевните страдания не се въприемат като сериозни заболявания. Ако общуването функционира по-добре, и диагнозата би могла да е по-точна, посочва д-р Чегла.
"Затова трябва да се направи така, че имигрантите да научат по-добре немски", препоръчва Уве Юнкер. Рамазан Далгали пък смята, че решението е в обслужването на имигрантите от лекари със същия произход. Медиците се обединяват около мнението, че клиниките трябва да бъдат много по-открити в културен план и повече лекари да имат съответните компетенции - нещо, което сега липсва.