Икономика в България - защо?

Неинформирани и щастливи в незнанието си. Така изглеждат голям процент от младите българи, решили да учат икономика. Не че икономиката не си заслужава интереса, просто в България тя очевидно не се преподава добре и не води до онова бъдеще, което се очаква от нея. По данни на МОН икономиката привлича най-много студенти – тази специалност изучават 59 608 души. На второ място по популярност се класира „Администрация и управление”, но там напливът е два пъти по-малък. Икономиката води и по друг показател: студентите в тази специалност теглят най-много заеми, за да си платят обучението, пише вестник “Монитор”, като се позовава на данни от министерството. До този момент 2 601 студенти по икономика са теглили кредити, а в следващата специалност в това класиране студентите с кредити са два пъти по-малко. Тоест, студентите по икономика два пъти по-често от останалите рискуват да учат на кредит – очевидно, защото се надяват на бърз икономически успех.

Мечтите са едно, реалността - друго

Устойчивият интерес към икономическите специалности обаче е трудно обясним на фона на фактите. След завършване на висше образование абсолвентите по 40 други специалности имат по-добри шансове да си намерят работа. Дори онези сфери на образованието, за които по традиция смятаме, че „произвеждат” повече безработни висшисти, каквито са театралното или изобразителното изкуство, дават по-голям шансове за реализация, в сравнение с икономиката. По-лесно ще си намерят работа още филолозите, психолозите, политическите анализатори, културолозите и инженерите.

Икономиката пропада в дъното на класирането и по показателя “приложение на висшето образование”, тоест – каква полза има от наученото в университета. Завършилите икономика, които все пак си намират работа, остават в долната част на таблицата и ако сравним средния им осигурителен доход – 864 лева.

Ако оставим настрана реализацията и погледнем само равнището на образованост, ще открием, че има 25 специалности, които дават по-добри теоретични знания на студентите и по-добри умения да приложат наученото в практиката. И че икономиката е на предпоследно място по интензивност на обучението.

Тези данни са взети от Рейтинговата система на висшите училища в България, изготвена с решаващата помощ на Министерството на образованието. Тя е обществено достъпна в интернет, достатъчно популяризирана и непрекъснато цитирана, но изглежда не служи за решаващ ориентир на кандидатстващите. При това става дума не само за икономиката. Същото важи и за постоянно подценяваното образование по медицина (при високи образователни стандарти, почти нула безработица и международна приложимост) или високи технологии (най-висока стартова заплата при завършващите).

Защо е така

Прегледът на данните сочи една неприятна закономерност. Излиза, че кандидатите избират специалност по някаква инерция, че нямат доверие в цитираната информация и освен това гледат къде критериите са най-ниски. Как иначе да си обясним факта, че в бедна България студентите теглят заеми, за да платят (предимно) за образование, което няма да им даде по-сигурно бъдеще. А също и за образование, което не води до удовлетворение. По този последен показател, впрочем, образованието по икономика е на 40 място в страната.