Дрезден 1945

Дрезден, 2004 година. Градският съвет излъчва интердисциплинарна комисия, която трябва да даде отговор на въпроса колко хора са загинали при бомбардировките от 13 до 15 февруари 1945 година. Години наред се правят предположения. Някои говорят за 70 000 жертви, други оценяват броя на загиналите на около 35 000, но точни цифри няма. Интердисциплинарната комисия изчислява броя на загиналите при бомбардировките на 25 000 и публикува тази цифра в заключителния си доклад през 2010 г.

Армагедон за 23 минути

По-точни са данните за онова, което се разразява над Дрезден преди 70 години. На 13 февруари 1945 година от базите си във Великобритания излитат 245 четиривитлови бомбардировачи тип "Авро Ланкастър". Целта им е градът на Елба. По онова време Дрезден е населяван от 630 000 души, но в него има и стотици хиляди бежанци. Градът няма нито стратегическо, нито икономическо значение за по-нататъшния ход на войната, която така и така е решена още през 1944 година. В 21.39 ч. започват да вият сирените. Първият рейд е осъществен изцяло от група №5. За 23 минути британските бомбардировачи хвърлят 3 000 високоексплозивни, 250 осветителни и 400 000 запалителни бомби над града, наречен "Флоренция на Елба".

Центърът на града е обхванат от огнена буря и е изпепелен. Огнената стихия е толкова силна, щото някои британски пилоти докладват, че виждат Дрезден в пламъци от 320 километра разстояние и височина от 6 700 метра. След три часа следва втори, по-голям рейд. След втората въздушна атака огнената буря придобива колосални размери. А след последвалата атака на американските военно-въздушни сили 15 квадратни километра от града са изравнени със земята. Във въздушните атаки участват стотици британски и американски пилоти, но операцията се ръководи от един човек - Артър Харис, главнокомандващият на британските кралски ВВС. Това е човекът на Чърчил, отговорен за бомбардировките над нацистка Германия като военно средство за деморализиране на противника.

"Касапинът" Харис

Той няма хоби, не е прочел нито една книга и не обича музиката. Обича само своята работа. Така накратко може да бъде описан Артър Харис, един от най-оспорваните висши военни и до днес. Харис всъщност е антибританец. Чужда му е британската вежливост, той е груб и често обижда хората. Мнозина го наричат "касапина". Още между двете световни войни Артър Харис се влюбва във въздушната война. Той е бил командир на ескадрила в Пакистан и Ирак. Често лети сам и със садистично удоволствие сипе запалителни бомби над кюрди и араби. Артър Харис е въодушевен от въздействието на войната от въздуха. Като много други офицери от ВВС той също вярва във военното превъзходство на бомбардировачите. Още през 1943 година обещава да предизвика капитулацията на Германия само с въздушни удари, без участието на сухопътни войски. Година по-късно прави рекапитулация и пише, че 45 от 60 най-важни германски градове са разрушени. Сред тях са Кьолн и Хамбург. Харис настоява да бъдат разрушени и останалите. Към тях се числи и Дрезден.

Война срещу градовете

Някои историци виждат в бомбардировките над Дрезден елемент на засилено военно сътрудничество между западните сили и Съветския съюз в заключителната фаза на войната. В края на 1944 година офанзивата на съюзническите войски на западния фронт буксува, а Червената армия напредва бързо от Изток. Малко преди конференцията в Ялта Чърчил разпорежда да бъде проверено дали "Берлин... и други големи градове в източната част на Германия не могат да бъдат привлекателни цели за въздушни удари". Чърчил иска да направи впечатление на Москва, защото Сталин е недоверчив. Години наред той настоява западните сили да отворят втори фронт. Има и друга историческа теза. Тъй като още преди конференцията в Ялта централна Германия е била обещана на Съветския съюз като окупационна зона, британците и американците са бомбардирали Дрезден и други източногермански градове от чиста проба разрушителна страст.

Дрезден и бездруго е в списъка на Артър Харис. Освен това още преди 13 февруари има предупреждения. Съюзническите радиостанции и вестниците втълпяват, че продължаващата война прави всеки германски град фронтови. В този контекст Дрезден е важен транспортен и железопътен възел. Съюзниците смятат, че Хитлер и обкръжението му могат да отстъпят към Дрезден, ако Берлин и Лайпциг бъдат изключени като транспортни възли за доставки на оръжия. Тоест Дрезден е бил на мушката. И Чърчил очевидно не просто е толерирал безмилостната бомбардировъчна практика на въздушния си експерт Харис.

Самият Харис пише в автобиографичната си книга през 1947 година следното: "Знам, че разрушаването на толкова голям и красив град на този късен етап от войната смятат за ненужно дори много хора, които признават, че нашите предишни атаки са напълно оправдани, като всички останали военни операции. Тук ще кажа само, че много по-важни от мен самия хора смятаха нападенията върху Дрезден за военна необходимост."

Бойно действие или престъпление?

През февруари 1945 година Червената армия под командването на маршал Жуков е на 80 километра източно от Дрезден, когато британските и американските пилоти изравняват града със земята и по този начин демонстрират съюзничество в битката срещу хитлерова Германия. "Съветската армия никога не би извършила подобно варварство", пише по-късно маршал Жуков. Във Великобритания бомбардировките над Дрезден са щекотлива тема и до днес. През 1992 година, когато в центъра на Лондон е издигната 2,70 метровата бронзова статуя на "бомбардировчика Харис" и кралицата майка го окачествява като "вдъхновяващ лидер", стотици демонстранти скандират: "Масов убиец, масов убиец".