Голямото Великденско обирджийство

„Великден година храни!" - такъв е девизът на много българи, които използват празниците около Възкресение Христово, за да позакърпят изтънелия си бюджет или да направят някой „удар” в икономическата криза. Търговците, например, сториха всичко по силите си, за да трансформират Христовите страдания през Страстната седмица в ценово изтезание на бедните български потребители. Властите, от своя страна, също предприеха някои празнични мерки за пълнене на опразнената държавна хазна, а лекарите използуваха повода, за да обявят директно въвеждането на минимална такса „вход” за своите частни кабинети.

Антиджебчийство в действие

Като че най-превъзбудени в очакване на предстоящите Великденски изпитания се оказаха полицията от една страна, а от друга - нейните най-неуловими и престъпни клиенти - джебчиите. С ловко контролирани медийни изяви под формата на полезни съвети как да се пазим по празниците от крадци, експерти-криминалисти цяла седмица обясняваха надълго и нашироко къде да крием портфейлите и да държим чантите си по време на църковните блъсканици, как да охраняваме празните си жилища по време на четиридневното Великденско преселение от големите градове към родните села и паланки, към кого и кога да се обърнем в случай на нужда.

Само дето въпросните полицейски спецове не обясняват защо след като така добре познават потенциалните престъпници, дори по имена и прякори, след като са напълно наясно с техните планове, трикове и методи, за които обстойно предупреждават гражданството, след като разполагат с видеокамери и всякакви други СРС-та - защо, за Бога, целият този криминален контингент е все още на свобода и му е позволено да се готви необезпокояван за предстоящите си набези? И дали профилактичните задържания на доказани крадци-рецидивисти не са по-добро средство от издирването им пост фактум?

Да „щипнеш” ловко портмонето

В пълна празнична мобилизация са и местните апаши, които, както обикновено, в подготовката си са няколко обиколки пред полицията. Пресата съобщи за логистиката на разработените от мургави професионални джебчийки операции през Великденската нощ и сред масово излизащото по празниците навън население, цитирани бяха устни директиви на техни босове за това какви прийоми следва да се използват при тарашуването по джобове и чанти, какви тактики за бързо укриване на плячката след удара да се прилагат и какви са препоръчителните маневри за ефикасно отстъпление и бягство.

Преповторени бяха и директивите за най-заблуждаващи показания в полицията в случай на провал, както и за „правилното” говорене и поведение в ареста. Най-вероятно апашките бригади са били инструктирани и за размера на задължителните минимални джебчийски „заработки”, които, отново според предварителни данни, не можели да падат под 1000 лева на „теренен работник”, както и за евентуалните санкции при неизпълнение на нормата.

Крадци от всички страни – обединявайте се!

Впрочем, новото в започващия активен летен джебчийски сезон, са увеличилите се гастрольори от чужбина. Докато най-добрите местни професионалисти отдавна практикуват сред заможното население на големите западноевропейски градове, българската столица вече е залята не само от румънски и албански виртуози на „двата пръста”, но и от миграционна вълна улични крадци от Алжир, които влизали в бъдещата членка на Шенген с редовни документи. Със своя изискан вид и безупречния си френски език те подбивали тежко местната конкуренция и то в среди, до които националният контингент трудно може да се добере.

Капак на всички ядове за обосялия български европеец се оказват и зачестилите обири от тиинейджъри, извършвани от скука или заради самата авантюра. За майтап или просто за перчене пред връстниците, те крадат безпричинно дрехи, храни и напитки от супермаркетите, като любим техен терен са станали моловете, които иначе са шпиковани с охранителни камери. Има всички основания да се очаква, че доста от въпросните мамини синчета и дъщерички също ще допълнят богатия апашки микс по празниците.

Така освен с печено агне и боядисани яйца, тазгодишното Възкресение Христово ще премине за българина и с адреналиновата тръпка дали, кога и как ще бъде обран. В буквалния и преносен смисъл.