Бернхард - "мизантропичната словомелачка"

Починалият през 1989 Бернхард си спечели голяма известност с романите и пиесите си, но най-вече любовта и омразата на твърде докачливия автор към родната му Австрия занимаваха четящата публика и прокараха ясна граница между онези, които го превъзнасят, и онези, които го намират за непоносим.

Бернхард казваше, че не иска да бъде никой друг, освен писателя, който е. Но когато наричаше колегата си Адалберт Щифтер "ужасен бърборко" или обвиняваше композитора Антон Брукнер в "лъжлива помпозност", мнозина от сънародниците му се чувстваха засегнати.

Майстор на провокацията

Освен това той не спираше да повтаря, че Австрия била "католико-националистическа" страна. В отговор на това литературната критичка Зигрид Льофлер го нарече "мизантропична словомелачка".

Днес, повече от 20 години след смъртта на писателя през 1989, старите взаимни обиди не са наистина забравени, но и не пречат вече да се видят истинските му качества: Бернхард без съмнение е голям австрийски писател с много специфичен език. Един критик бе казал, че неговият език притежава "прецизността на Клайст и студенината на Кафка".

Пиесите и романите му, най-важните от които са преведени и на български, засягат екзистенциални въпроси като самотата, болестта, смъртта, но са белязани и от комизъм и хумор. Престъпленията на нацизма и начинът, по който те се отразяваха в Австрия също бяха тема на неговото творчество. Бернхард бе отличен с много награди и почести, някои от които, съвсем в негов стил, той отказа да приеме.

Между любовта и омразата

Като автор Бернхард имаше двама покровители, без които едва ли щеше да има такъв успех: издателят Зигфрид Унзелд и театралният режисьор Клаус Пейман. Като директор на голямото германско издателство "Зуркамп", Унзелд положи големи усилия, за да направи трудното му творчество достъпно за една по-широка публика.

А на Пейман Бернхард дължи постановката на повечето си пиеси. До ден-днешен пиесите му продължават да се играят - включително и в Австрия, където Бернхард бе забранил в завещанието си постановката им; една забрана, която бе анулирана по-късно от наследниците му.

След смъртта на Бернхард армията на австрийците, които го смятат за голям писател, набъбна. Продължава да съществува обаче и армията на противниците му. Но това едва ли би го притеснило - Томас Бернхард прекара целия си живот на фронтовата линия между любовта и омразата.