Ще се повтори ли "енергийният бунт" от февруари 2013-та?

Вътрешнополитическата ситуация в България понастоящем е значително по-спокойна за разлика от случващото се в съседните ѝ Румъния, Македония, Турция, Гърция и Сърбия. Нагнетяването на свръхдози популизъм в текущата  предизборна кампания до известна степен отвлича вниманието от висящите като Дамоклев меч над страната незавършени и половинчати реформи и ширеща се корупция. За сметка на това нерешени въпроси, като проблема с енергийната сигурност, отново привличат вниманието на наблюдателите върху случилото се по време на „енергийния бунт“ през ледения февруари на 2013-та. Дали колапсът на софийската „Топлофикация“,  очертаващите се солидни сметки за ток и неразрушимият картел върху течните горива не са предпоставка за римейк на драматичните събития от февруари 2013-та и последвалото ги злощастно проолигархично управление на БСП и ДПС, което бе подкрепено от „Атака?

България е вече по-богата

Икономистът Красен Станчев не вижда понастоящем заплахи за политическото статукво и стопанското развитие, породени от дежурните зимни енергийни проблеми на България. „В сравнение с периода до влизането в Европейския съюз, населението на България понастоящем е с около 50 % по-заможно, макар и отчетено като среден за благосъстоянието на всички граждани на страната показател. Разходите за енергия на домакинствата са по-малки в сравнение с периода  между 2003-та и 2005-та, когато цените на електроенергията нарастваха с по 15 % годишно“, мотивира се  Станчев. Икономистът напомня, че породилата бунтовете през 2013-та  методология за отчитане и заплащане на тока е вече променена.

„Тогава натрупаните сметки бяха използвани като политическо оръжие. Една от версиите е, че зад събитията преди четири години е стояла  БСП, целяща да свали ГЕРБ от властта. Друга версия пък свързва протестите с отмъщението на Кремъл заради отменения през 2012-та  проект за изграждане на АЕЦ „Белене“. Истината е, че именно заради това заченато през 2006-та година от правителството на Станишев начинание беше отложена либерализацията на пазара на електроенергия. Тя бе планирана до средата на 2007-ма, но формално  се случи едва миналата година. Някои от нейните елементи все още не работят, защото за пълна либерализация са необходими още  700 милиона лева. Тези пари затъналата в дългове заради загубите в руските енергийни проекти Национална енергийна компания не може да намери отникъде“, твърди Станчев. Известният икономист признава, че лично той понастоящем не би сменил доставчика на електроенергия за своя  дом, защото това означава прахосване на много време за тежки  бюрократичните процедури.

Две съществени отлики

Социологът Първан Симеонов посочва две важни разлики между политическата ситуация сега и по времето на „енергийния бунт“ от 2013-та. „Тогава правителството на Борисов си подаде оставката под натиска на уличните протести. В края на миналата година второто издание на кабинета „Борисов“ напусна коридорите на властта под натиска на резултатите от вота на българите на президентските избори. В първия случай протестираха десетки хиляди, докато във вота в края на миналата година участваха милиони. Друго различие спрямо ситуацията преди четири години е, че тогавашното повсеместно усещане за икономическа криза вече го няма“, констатира Симеонов. Според социолога, понастоящем няма и следа от формиралия се през 2013-та „отечествен фронт“ срещу управлението на Борисов, захранван от олигархични конгломерати начело с покойната вече КТБ. „ Ако е останало нещо, в което все пак можем да открием духа на февруарските протести преди 4 години, то това е ожесточението и енергията на конфронтацията. Двуполюсният модел отново зае доминиращо място в българския политически живот“, категоричен е Първан Симеонов.

Поуките от 2013-та

Според Красен Станчев, една от неизчезналите след 2013-та латентни опасности за икономическата, а оттам и за политическата стабилност в България, е продължаването на руските енергийни проекти в България. „Съвместните дружества за осъществяването им все още съществуват, макар и на книга. Във всяко от тях продължават да работят по десетина чиновници. Капиталът на компанията за изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис“ дори бе увеличен със 140 хиляди лева. Очаква се да бъдат налети между  150 хиляди и 200 хиляди лева в „Южен поток“ и „АЕЦ Белене“. Ако все пак тези проекти бъдат осъществени, сметката за българския данъкоплатец  може да надхвърли с 10-15 процента стойността на целия  брутен вътрешен продукт на страната“, опасява се Станчев. Въпреки нерадостните за България развития през злополучната 2013-та, българското общество като че ли е успяло да си извлече някои съществени поуки от случилото се. „Видяхме, че бързите решения не работят. Видяхме, че еднопартийните управления все повече се трансформират в коалиционни. Видяхме, че отсичането на една „лоша“ глава води до израстването на друга, не по-малко лоша. Видяхме, че сред злото се налага да избираме по-малкото зло. Видяхме, че големите пари и „голямата“ политика са винаги свързани и е наивно да приемаме обратното. Видяхме, че за да има богати, трябва да има бедни. И от всичко видяно се убедихме, че революциите не са най-добрият начин за справяне с недъзите на управлението и политическата класа. За това е необходима упорита и целенасочена битка, която, за съжаление, не води до победа от днес за утре “, изброява поуките социологът Първан Симеонов.